Майката на известния психолог Робърт Дилтс, един от основателите на НЛП, развива рак на гърдата през 1978 г. Лекували я, но нямало резултат. През 1982 г. Патриша Дилтс е изписана у дома в четвъртия стадий на заболяването. Робърт решил, че след като е успял да помогне на толкова много непознати, свои клиенти, защо не може да опита да помогне на собствената си майка? Дилтс буквално се затворил в къщата с майка си за няколко дни и в процеса направил едно от най-важните открития в психологията. Той открил причините, заради които самите хора не си позволяват да променят живота си към по-добро. Дилтс ги нарича „ограничаващи вярвания“ или „вируси на ума“. Бяха трима. "Сине", казала Патриша Дилтс. "Разбирам, че си много привързан към мен и не искаш да умра. Но никой никога не е бил излекуван от рак в четвърти стадий, особено след като лекарите казали, че нищо не може да се направи". Това е първото ограничаващо вярване, което Дилтс нарича „безнадеждност“. Ако никой никога не е успял да направи нещо, тогава и аз не мога. Има опции: „нито една жена не може да направи това“, „никой в ​​тази държава не може да направи това“, „нито един от нашите пенсионери ...“ и т.н. Но Дилтс не би бил брилянтен психолог, ако не разбрла, и то доста бързо, как да се справи с безнадеждността: трябва да намерите изключения. Той донесъл на майка си изрезки от вестници, извадки от медицински журнали и записи на телевизионни предавания за хора, излекувани от тежки заболявания неочаквано и необяснимо за лекарите. Такива случаи има и те са описани. Но тогава нещата зациклили: Дилтс бил изправен пред втория тип "вирус на съзнанието" - безпомощността. Да, разбира се, казала майка му, има такива хора. Но те са специални, те са изключения. Аз не съм такава: аз съм обикновена, стара, слаба и болна жена. Не мога да направя това, което са направили те, нямам ресурси за това. Но и това се оказало възможно за преодоляване: Робърт Дилтс, който вярвал, че всеки човек има неограничен ресурс, напомнил на майка си как някога семейството им живеело в бедност и глад, но тя винаги намирала изход от ситуации, които изглеждали безнадеждно, според принципа "Очите се страхуват, но ръцете правят". Докато Патриша Дилтс си спомняла тези епизоди един по един, тя се ободрила и се почувствала по-добре. Но не за дълго. Последното препятствие, което срещнали, било третото и най-фино ограничаващо вярване. Дилтс го нарекъл „безполезност“. Майка му дълго отказвала да говори за това, но накрая казала: - Помниш ли баба си, майка ми? - Да помня я. - А помниш ли от какво умря? - От рак на гърдата. „А сестра й, моята леля, от какво умря?“ - От рак на хранопровода, мисля. „Много обичах майка си и леля си. Не съм по-добра от тях. Ако те са умрели от рак, защо аз да се оправя?" Дилтс открил, че предаността към семейството, родителите и по-възрастните роднини — добра черта като цяло — може да изиграе жестока шега на човек. За майка му възстановяването в ситуация, в която собствената й майка е починала, е равносилно на предателство. След като нашите предци са живели така и ние ги обичаме, значи и ние ще живеем така.  Преодоляването на това препятствие било най-трудно. Но Робърт Дилтс измислил как да го направи и сега можем да използваме и неговото откритие. "Помисли добре", казал той на майка си. "Искаш ли сестра ми, твоята дъщеря, ако внезапно някой ден се разболее от рак, да каже: След като майка ми почина от това, значи и аз трябва да умра, защото много я обичам?" - Какви ги говориш! -  възмути се Патриша Дилтс. - Ами дай й добър пример. Ако сега решиш да се оправиш, тогава тя, като се разболее, ще си каже: майка ми успя да се възстанови и аз ще мога. Ресурсът за преодоляване на безполезността е в бъдещето. Децата копират родителите си. Ако сега не намерим нов модел на поведение, който да ни позволи да живеем още 25 години с удоволствие и полза за себе си и другите, а седнем на пейките да доживеем и да се оплакваме от живота, демонстрирайки безнадеждност, безсилие и безполезност на следващия поколение, тогава нашите деца, които много ни обичат, на 50 ще си кажат: ние не сме по-добри от нашите бащи, които са остарели на 50. Що се отнася до майката на Робърт Дилтс, тя със сигурност е починала така или иначе. Много години по-късно и от съвсем различно нещо. 
Интересно
Как известният психолог Робърт Дилтс излекувал майка си

Майката на известния психолог Робърт Дилтс, един от основателите на НЛП, развива рак на гърдата през 1978 г. Лекували я, но нямало резултат. През 1982 г. Патриша Дилтс е изписана у дома в четвъртия стадий на заболяването. Робърт решил, че…

Архив