Един ден ще изключим телефоните и ще излезем в света. Там ще бъде пролет и фенери ще висят в маслена мъгла като огромни златни светулки. Хванати за ръце, ще минем през матовата им светлина и светлината ще прилепне към телата…
Ти ме питаш в какво вярвам? Не зная с какво да започна…
Ти ме питаш в какво вярвам…? Дори не зная с какво да започна. Вярвам в съдбата, от която не може да се избяга и тя рано или късно така или иначе те застига. Вярвам в това, че чувствата са по-силни…