Веднъж американският физик експериментатор Робърт Ууд (1868-1955), доста ексцентричен човек, любител на всякакви адреналинови тръпки, решил да направи рискован експеримент върху себе си – да изпита действието на наркотик.
След като се сдобил с опиум с доста усилия, той го изпушил и скоро изпаднал в забрава.
След като дошъл в съзнание след известно време, физикът си спомнил, че в състояние на опиянение е попаднал на някаква изключително дълбока и важна научна идея, но която напълно се била изплъзнала от главата му.
Тогава Ууд решил да повтори експеримента с надеждата, че ще има късмета да си върне неуловимата мисъл. И наистина, веднага след като наркотичният ефект на опиума започнал да се отразява, забравената мисъл не след дълго се появи в съзнанието на учения.
Усещайки, че съзнанието е напът да го напусне, Ууд успява в последния момент да концентрира волята си, да запише идеята на лист хартия, след което изпада в безсъзнание.
Събуждайки се, той радостно си помислил за успешния резултат от такъв труден и опасен експеримент и, треперещ от нетърпение и опит, бързо разгънал листа хартия със скъпоценната бележка. На него той прочел:
„Бананът е велик, но кората още повече…“
