Да си хвърля боклука през терасата
Българинът много внимава да не го прецакат. А да си обуеш маратонките, да слезеш по стълбите и да отидеш до разположения на десетина метра от блока контейнер си е живо прецакване. Затова сме му намерили цаката – излизаш, оглеждаш се да не те види някой съсед, и ако е чисто, пускаш бързо торбичката. И ти олеква…
Новогодишният пукот
Повече от любопитен е навикът на българина в новогодишната нощ да гърми повече и от израелски военен край Ивицата Газа. Пиратки, конфети, ракети, римски свещи и много други джаджи съставляват богатия арсенал на жадния за пиро шоу нашенец.
Да преминеш под нечий балкон в полунощ на 31 декември срещу 1 януари е точно толкова опасно, колкото да се разходиш из Бронкс, накичен с десетина златни ланци и табелка „Имам още много от тях!“
До последната дръпка
На всекиго се е случвало, докато се вози в градския транспорт, да види как на спирката чака някой страстен пушач с цигара в ръка. И миг преди вратите на автобуса да затворят, пушачът прави дълбока дръпка, хвърля си цигарата и се качва. След което абсолютно непукистки издишва цигарения дим в пълното превозно средство.
Салфетките в чалготеката
Бърз преглед в тълковния речник показва основното значение на думата „салфетка“ – специална кърпа от плат или от хартия, предназначена за избърсване на устата или на ръцете или за предпазване на дрехите при ядене.
Някъде да видяхте, че трябва да се хвърлят на купчини под звуците на Тони Стораро? Да, ама у нас нещата никога не са такива, каквито са. В чалготеките хвърлянето на салфетки е символ на богатство и е безспорно етнографско доказателство, че 500 години в Ориента са си 500 години в Ориента.
Всъщност, този обичай идва от Гърция, където мятането на гипсови чинии е било замествано от по-евтината и олекотена хартиена форма. Само че в другите страни салфетките са ти безплатни и не е нужно да даваш за лудо пари, за да си направиш собствения кеф и да развалиш този на еколозите. Затова, голямо браво на онзи ум, който пресметливо е прозрял, че българинът е готов да дава двайсетачки, за да си купи… целулоза.
Тричането
Тричането на кучета е древен варварски обичай, който, въпреки забраната, се практикува и до днес в някои странджански села. Този ритуал представлява въртене на кучета на въже над река и според практикуващите го се извършва за „здравето на кучетата“ и прогонване на злите сили.
В този ред на мисли няма нищо лошо някой път да се събере голяма група от доброволци с достатъчно стегнати въжета и самарянски да осигури дълъг и здрав живот и на стопаните, които подлагат кучетата на тази уж безболезнена процедура.
