Днес кетчупът се продава във всеки хранителен магазин или супермаркет. Но имало време, когато този сос бил забранен в Съветския съюз. И тогава именно България разрешила проблема с дефицитния продукт.
Кой в СССР получил идеята да започне производство на американски кетчуп?
Малцина знаят, че в Русия след Октомврийската революция било организирано производство на кетчуп. При това се използвали американски технологии. Когато съветската хранителна промишленост работела под ръководството на народния комисар Анастас Микоян, в магазините се продавал кетчуп.
Идеята за производство в СССР на този необичаен сос дошла в главата на Микоян, когато той заминал посещение в САЩ, където опитал ястия с кетчуп и оценил по достойнство неговия вкус. Доматите в Съветския съюз се отглеждали много. За производството на кетчуп не било нужно сложно оборудване.
На Главконсерв на Министерството на хранителната промишленост на Съветския съюз било възложено да контролита доставката на кетчуп в търговската мрежа. Сосът в СССР тогава се правел от доматено пюре с добавяне на различни ароматни подправки и специи.
Популяризация на доматения сос в Съветския съюз
През 1935 година в СССР започнала активна кампания за реклама на кетчупа. Интересното е, че американският продукт се популяризирал сред масите по време, когато привържениците на западния път за развитие на страната били хвърляни в затвори, а понякога и осъждани на смърт.
Цената на съветския кетчуп била ниска. Този продукт се купувал от много съветски граждани. Цената на 250 г от такъв сос била 1,60 рубли.
Половин килограм кетчуп струвал 2,25 рубли, което било доста евтино. Обърнете внимание, че кренвиршите по онова време се продавали на цена 10 рубли за 1 кг.
През 1930-те години в СССР се произвеждали големи обеми доматен сос. Но все пак не всички граждани на Страната на съветите веднага свикнали с кетчупа и започнали редовно да го използват в бита, например като подправка към различни ястия и закуски.
В края на 1930-те години популярността на кетчупа в СССР нараснала. Много граждани обикнали вкуса на този доматен сос с подправки, но всенародна любов кетчупът тогава така и не успял да завоюва.
Защо в СССР спрели да произвеждат кетчуп?
Когато започнала Великата Отечествена война, в СССР спрели да произвеждат американския доматен продукт. Властите се загрижили за оцеляването на народа и за решаването на други жизненоважни задачи. С оборудването, което по-рано използвали за производство на кетчуп, започнали да произвеждат друга продукция.
През втората половина на 1940-те години имало риск да започне Трета световна война. Доскорошният добър приятел на Съветския съюз – САЩ, станал истински враг на СССР. В страната престанали да произвеждат продукция по американски технологии. Съветските граждани трябвало да я забравят.
През първата половина на 1950-те години в страната спрели да издават кулинарни книги с рецепти, в които споменавали кетчуп, чиято активна реклама вървяла още преди 20 години. Този въпрос бил решен твърдо. Всички забравили за кетчупа.
Българският кетчуп, който се продавал в Съюза
Висши чиновници от Министерството на хранителната промишленост на СССР започнали да мислят за замяна на американския доматен сос с подобен продукт от съветско производство. В това време започнали производство на легендарните сосове „Остър“, „Южен“ и „Краснодарски“. Но тези доматени продукти не могли да заменят любимия за хората кетчуп
В самия край на 1950-те години в Съветския съюз започнали продажба на български кетчуп. Доста бързо този сос се превърнал в дефицитен продукт.
Далеч не във всички магазини се продавал кетчупът, който бил с повишено търсене. Едва през 1980-те години в СССР възобновили вноса на кетчуп, произведен в САЩ и Европа.
Българският кетчуп Bulgar станал голям хит сред жителите на СССР. В очите на съветския жител кетчупът имал репутация на изискан делиактес. Защо? Вероятно, всичко било в опаковката: названието Bulgar на етикета било написано на латиница — а в СССР, както се казва, „от пръв поглед“ уважавали всичко чуждестранно.
„Бутилка Bulgar в СССР разпознавали също толкова добре, колкото кока-колата“ — пише списание „Максим“.
Освен това, разбира се, родният кетчуп бил достатъчно вкусен.Ако съветско семейство имало късмета да намери бутилка Bulgar, добавяли соса навсякъде: към варени картофи, кренвирши, дори го мазали на хляб.
