Дори тези, които не са фенове на анимето, знаят за японското анимационно студио Гибли.
Със сигурност в последните дни сте попаднали на изображения, генерирани в стила на японското студио. Те станаха супер популярни заради новия филтър на ChatGpt. Ето каква е историята на „Гибли“ и неговия създател Хаяо Миядзаки:
Кой, кога и защо е създал „Гибли“
„Гибли“ често се нарича „студиото на двамата режисьори“, въпреки че е създадено от трима души: двама режисьори и един продуцент. Името на първия, Хаяо Миядзаки, е известно на мнозина, защото именно той е свързан със студиото. Но имало и втори, Такахата Исао, както и продуцент на име Сузуки Тошио.
Самият Миядзаки казва: „Ако не беше г-н Сузуки, нямаше да има студио „Гибли.“
И така, триото основава Ghibli през 1985 г., въпреки че всъщност първият филм на студиото е издаден през 1984 г. Това е пълнометражният „Наусика от Долината на вятъра“.
Любопитно е, че историята за Наусика, базирана на мангата на Миядзаки, първоначално е трябвало да бъде телевизионен сериал – това е традиционният формат за аниме.
Идеята да се направи филм дошла от редактора на списание Animage, където е публикувана оригиналната манга. Кой тогава да знае, че в крайна сметка основният формат на компанията ще бъдат пълнометражните филми.
Наусика имал добър старт: през 2007 г. е класиран на второ място в списъка на аниме на всички времена, според Министерството на културата на Япония.
Само две години след излизането си Ghibli представя „Лапута: Замъкът в небето“ , а четири години по-късно „Моят съсед Тоторо“. Тоторо станал толкова популярен, че в крайна сметка се превърнал в лого на студиото.
През 1996 г. студип „Гибли“ подписва договор с Дисни . Компанията разпространява проектите на студиото в чужбина и частично финансира техните филми.
Какво е „Гибли“
Интересното е, че името „Ghibli“ идва от италианската дума за горещ пустинен вятър и символизира идеята за „издухване“ на застоялата анимационна индустрия с нов, свеж вятър.
Името на студиото идва от названието на самолета Caproni Ca.309 Ghibli. Миядзаки предложил тази дума от италиански да се използва като заглавие. Режисьорът се интересувал от авиация от дете, тъй като баща му работел в авиокомпания.
Не е известно дали Миядзаки е харесал самото звучене на думата или първоначално е проумял дълбокия смисъл на името; днес то напълно отговаря на мисията на студиото. Ghibli означава „най-горещият вятър на югоизток“ и мисията на студиото е „да внесе нов вятър в анимационната индустрия“.
Стилът на „Гибли“
Когато стане дума за Ghibli, всеки веднага се сещаме за Миядзаки и неговия уникален стил. И наистина си струва да говорим за него, защото оригиналността на неговите проекти направи студиото толкова популярно. Но не е само неговият стил.
От 24-те игрални филма на Гибли Миядзаки режисира 10. Исао Такахата режисира други пет. Останалите 9 са творения на други студийни режисьори, включително сина на Миязаки, Горо.
Нито един студиен проект не прилича на друг; те са изключително разнообразни: обхващат различни жанрове, оригинални истории или филмови адаптации. Но винаги носят дълбоко послание и са интересни както за децата, така и за възрастните.
Правилата на студиото
Независимо кой е режисьор, цялото Studio Ghibli следва свои вътрешни правила, които му помагат да бъде сплотена компания. Както е показано в документалния филм „Кралството на мечтите и лудостта“ (2013), в офиса на студиото има плакат с основни препоръки за служителите:
„Моля, подайте оставка, ако нямате:
Собствени идеи;
Чувство за отговорност;
Ентусиазъм;
Желание за работа;
Пунктуалност“
След конфликт с Харви Уайнстийн, който има навика да реже филми, за да паснат на американската публика и който искал да направи същото с принцеса Мононоке, се появило друго неизменно правило – без съкращения. Това означава, че филмите на Ghibli винаги трябва да се показват на света във версията, която е предвидил режисьорът, без съкращения или преки пътища.
Уайнстийн бил информиран за това възможно най-кратко – изпратили ми самурайски меч с бележка „без редакция“.
Известно е също, че студиото е много отдадено на традициите си. Доскоро те не искаха да преминат към цифрово разпространение и настояваха да разпространяват анимационните си филми в DVD формат. От 2019 г. обаче проектите на студиото са достъпни в онлайн платформите. Например, всички филми могат да се гледат в Netflix.
Интересно е, че Ghibli пусна първия компютърен анимационен филм доста късно – едва през 2013 г., а Pixar го направи през 1995 г. Освен това това беше направено по инициатива на Такахата.
Миядзаки все още твърди, че е „човек от 20-ти век и няма какво да прави в 21-ви век“. Миядзаки и до днес рисува проектите си на ръка. Дали това е за добро или лошо все още не е известно, тъй като най-новият му и първи филм на Ghibli в 3D не беше успешен. И този провал беше предшестван от продължителна студийна криза.
Кризата на Ghibli: трябва ли да се даде път на младите?
Първият звънец на предстоящата криза бие през 1997 г., когато Миядзаки обявява, че иска да напусне Ghibli. Това се случва веднага след излизането на „Принцеса Мононоке“, въпреки факта, че именно този проект направи студиото известно и се превърна в звезден хит.
Само в японския боксофис той събра 14 милиарда йени при бюджет от 2,3 милиарда. Миядзаки каза, че иска да прави проекти за некомерсиална анимация и дори създаде специално подразделение за това – Senior Ghibli.
През 2013 г. Миядзаки отново обяви, че се оттегля от режисурата. А през 2014 г. стана известно от съоснователя на Ghibli, продуцента Тошио Сузуки, че студиото спира работа. По-късно се оказа, че компанията не затваря, а променя подхода си – от този момент нататък започват да наемат специалисти на свободна практика, които да работят по конкретни проекти.
Самият Миядзаки обяви завръщането си през 2016 г. Новият му проект, късометражният филм „Гъсеницата Боро“, беше заснет в CGI, но режисьорът не хареса резултата и го преначерта ръчно.
Освен това през 2016 г. той започва работа по игралния филм „Как си?“, но по свой начин. За създаването отново използва традиционна анимация. Миядзаки има 60 аниматори, които му помагат, но за три години и половина са създадени само 15% от филма (към 2019 г.).
През март 2021 г. Тошио Сузуки заяви, че филмът определено няма да бъде пуснат през следващите три години. Продуцентът смята, че Миядзаки не иска да го завърши възможно най-скоро.
Какво се случва в Ghibli без Миядзаки?
През 2013 г. бяха пуснати два филма – „Вятърът се надига“ (Миязаки) и „Приказката за принцеса Кагуя“ .
През 2014 г. режисьорът на студиото Хиромаса Енебаяши представи „Когато Марни беше там“. Филмът беше добре приет и дори беше номиниран за Оскар. Малко по-късно Сузуки и Такахата решават за първи път да си сътрудничат с не-японски режисьор. Резултатът е проектът от 2017 г. „Червената костенурка“, режисиран от холандеца Майкъл Дудок де Вит.
Но Миядзаки остарява, Такахата умира през 2018 г. и няма кой да заеме мястото им.
Самият Миядзаки казва за „Гибли“ през 2013 г.: „Всичко е ясно за бъдещето му. Ще се разпадне. Вече го виждам. Какъв е смисълът да се притеснявам? Неизбежно е!“
През 2020 г. синът на Миядзаки Горо пуска „Ая и вещицата“ – първият филм на Studio Ghibli, пуснат в 3D и изцяло компютърно генериран. Филмът обаче е критикуван заради „безсмислената“ история“ и бягането от традициите на „Гибли“ в рисуването.
Но дори самият Горо осъзнава основния проблем. Просто Миядзаки старши, Такахата и Сузуки наистина обичаха анимацията. А Горо не толкова… Той самият си го казва:
„Наистина се надявам, че синът ми ще успее да не повтаря грешките на баща си. Наистина бих искал той да може да намери работа, която ще обича и която ще му носи радост“, казва Горо Миядзаки в интервю за списание Session.
