Престъпният занаят на фалшификаторите предполага наличието на сериозни художестввени способности и твърда ръка. Но има изключения от всяко правило. Това твърдение е идеално илюстрирано от историята на един посредствен, но благороден боклукчия от Ню Йорк, който се плъзнал по хлъзгавия път на престъпността.
Голямата депресия, започнала през 1929 г., принудила много жители на САЩ да зарежат обичайните си дейности, които вече не носят доходи, и да потърсят нови, ефективни начини за печелене. Емерих Ютнер, възрастен боклукчия в Ню Йорк, по някаква причина избрал за себе си трудния, но печеливш път на фалшификатор.
След като проучил специализираната литература в библиотеката, Ютнер решил да оборудва мини-цех за производство на долари в кухнята си. Последните спестявания били изразходвани за простичко оборудване за гравиране и печат и скоро работата започнала да ври и кипи.
Емерих Ютнер решил да не бъде алчен и започнал да произвежда само банкноти от един долар. В действията му имало рационално зрънце – продавачите почти не обръщали внимание на дребните банкноти и ако се открие фалшива, не всеки ще иска да се свърже с полицията заради дреболия.
Но рано или късно властите трябвало да разберат за появата на фалшификатите на пазара. Когато първите фалшиви банкноти били донесени в Тайната служба на Министерството на финансите (SSMF), агентите не можели да повярват на очите си.
Първо, нито един уважаващ себе си престъпник не би изработил банкноти от 1 долар, тъй като цената за правенето им е висока, а печалбата е много малка.
Второ, фалшификатите били с толкова отвратително качество, че човек можел да си помисли, че авторът им просто се подиграва с всички. Парите били отпечатани на най-евтината хартия, печатът е с лошо качество, цветовете били избледнели, а в името на президента била допусната грешка – „Wahsington“. Самият президент, според всички, които били видели парите, не приличал на себе си, а по-скоро приличал на смъртта.
Следователите започнали активно да го издирват. За месец „изплували“ 40 еднодоларови банкноти, а за година броят им стана 585.
Фалшификаторът, получил кодовото име „Мистър 880“ по номера на делото си, продължи да прави аматьорските си банкноти, но в същото време останал неуловим за най-опитните агенти.
Повечето фалшификатори бивали заловени заради алчността си. „Мистър 880“ изобщо не бил такъв. Той никога не е харчил пари на едно и също място и в същото време продавал не повече от 15 долара на седмица.
Картата на Ню Йорк в офиса на следователите, на която агентите отбелязвали местата, където са открити „фалшивите“ долари, скоро станала червена от флаговете, които равномерно покривали цялата територия на огромния метрополис.
В отчаянието си Тайните служби отпечатват повече от 200 000 листовки за собствениците на търговски обекти и лично инструктират продавачите на 10 000 магазина и търговски павилиони. Но всички усилия били напразни – неумелият фалшификатор не дал нито една следа.
Изминали 10 години, но разследването не помръднало. Издирването на престъпника се превърнало във въпрос на чест за полицията и SSMF, но те загубили дуела. Разследването по случая „Мистър 880“ било едно от най-скъпите в историята на Сикрет сървис и най-продължителното.
Залавянето
Фалшификаторът бил открит съвсем случайно през 1948 г. По време на пожар в една от жилищните сгради, сред изхвърлените на улицата вещи, пострадали от огъня, те случайно открили клише за печат на банкноти с много лошо качество. Собственикът на апартамента веднага бил арестуван и, както може би се досещате, той се оказва Емерих Ютнер, по това време вече много възрастен мъж.
Личността на престъпника поразила разследващите още при първите разпити. Ютнер бил не само предпазлив, но и невероятно благороден. Той харчел грубите си фалшификати за хранителни стоки и стоки от първа необходимост и никога не измамил нито един продавач с повече от един долар.
Огромният Ню Йорк дал възможност на Емерих да избере нови магазини за пазаруване и старецът обикалял доста, за да не повтори обектите си.
Всички тези обстоятелства, както и напредналата възраст на нарушителя, са взети предвид в процеса. Ютнер получил безпрецедентна по снизходителност присъда за подобни случаи – глоба от 1 долар и една година и един ден затвор.
Четири месеца по-късно старият фалшификатор бил освободен условно и сякаш нищо не се е случило, продължил да живее живота на обикновен американски пенсионер.
Малко преди смъртта си Ютнър забогатял – неговата история заинтересувала режисьори, които направили филма „Мистър 880“. Хонорарът, получен от стареца за участие в проекта, е многократно по-висок от доходите, получени за дългогодишната работа по фалшиви пари.
