Както знаете, Дюма пише книги, базирани на реални факти, въпреки че в процеса на творчество той отива доста далеч от тях.
През 1807 г. обущарят Франсоа Пико, родом от Ним, е на път да се ожени за богатата и красива Маргьорит. Кръчмарят Лупиан завидял на щастието му. Заедно с приятелите си Солари и Шобар той пише донос, че Пико е бивш благородник и английски шпионин. Бедният човек бил хвърлен в затвора.
В продължение на няколко години той дори не знаел защо. Той седял обаче не в замъка Иф, а в крепостта Фенестрел. Нещастната Маргарита копнеела две години, а след това се омъжила за Лупиан.
След няколко години плен, Пико среща приятел в нещастие – италианския свещеник отец Тори. Той бил пропит със симпатия към младия съкилийник, научил го на всичко, което знаел, разказал му за скрито в Милано съкровище и написал завещание в полза на Пико, след което починал в мир. Франсоа бил освободен след свалянето на Бонапарт, тоест той прекарал не 14 години в затвора като Едмон Дантес, а наполовина по-малко.
Освободен, Пико отишъл в Амстердам, където официално влязъл в правото на наследство, след това заминал в Италия, където намерил съкровището на бащата на Тори.
В Рим той открива Анутан Алла, който присъствал при написването на доноса, въпреки че лично не е участвал в това зверство. За пръстен на стойност 50 хиляди франка Алу признал всичко, което знаел.
Пико отишъл в Париж, за да си отмъсти. Този процес не бил толкова романтичен, колкото в книгата на Дюма. Солари е намерен с нож в гърдите, а Шобар е отровен. Тогава Пико получава работа като сервитьор в ресторант, собственост на Лупиан, и съблазнява дъщерята от първия му брак.
Отмъстителят организира брака на мним благородник със своята любовница и когато сватбата вече била обявена, се оказало, че младоженецът не е граф, а престъпник. Разразил се страшен скандал, булката не преживяла срама.
Пико убедил малкия син на Лупиан да открадне едни бижута и така младежът се озовал зад решетките. След това Пико подпалил ресторанта на врага си и намушкал собственика. Той обаче триумфирал не за дълго.
В една от алеите на Тюйлери го чакал Алу, за когото един пръстен изглеждал недостатъчен. Той зашеметил Пико, измъчваше го дълго време в някакво мазе, опитвайки се да разбере къде крие парите, и след това го убил. Цялата епопея на истинския „Монте Кристо“ продължила по-малко от година.
Алю избягал в Англия, където през 1828 г. признал всичко на предсмъртния си одър и заверил историята си писмено. След 15 години този документ попада в ръцете на Александър Дюма, чиято писалка превръща криминалната разправа в изпълнен с екшън романтичен трилър.
