Един ден фермер открил, че е загубил часовника си сред сеното в плевнята.
След безплодно дълго търсене нагоре-надолу в плевнята той се отказал. Нямал повече сили.
Тогава фермерът видял момчета да си играят наблизо и решил да се обърне към тях за помощ – обещал награда на всеки, който намери часовника му в сеното.
Като чули това, момчетата се втурнали към плевнята, изследвали цялата купа сено от горе до долу, но не намерили часовника.
В момента, когато фермерът се канел да се откаже от всички опити да намери часовника, малко момче се приближило до него и го помоли да му даде още един шанс. Фермерът, гледайки го, си помислил защо не, особено след като детето изглеждало доста искрено. Затова фермерът изпратил момчето в плевнята.
Представете си изумлението му, когато след известно време момчето излязло от плевнята с часовника в ръка. Фермерът, изпълнен с радост, попитал с любопитство как е успял да направи това, което другите момчета не са успели. Момчето отговорило: „Нищо не съм направил. Просто седях на пода и слушах. В тишината чух тиктакането му, тръгнах по посока на звука и го намерих… “
Понякога просто трябва да потънете в тишина и… да слушате…
Моралът: Спокойният, ведър ум може да мисли по-добре от превъзбудения и развълнуван. Подарете на ума си няколко минути тишина на ден и ще видите колко бързо това ще ви помогне да поемете по пътя, който очаквате в живота! А самата душа винаги знае какво да направи, за да се излекува.
