Той бил напълно неспособен да учи, докарвал учителя си до лудост, често се прибирал с подути пръсти, учителят му удрял бездарния ученик с линийка по ръцете, защото и така и не можел да овладее правописа.
Той бил приведен и изглеждал нелепо, обличал се в костюми с няколко размера по-големи, носел въже със себе си и бил известен с необичайно свадливия си характер.
Мечтаел да стане артист. Тази му мечта обаче нямало как дасе сбъдне – поверили му само една роля и то, както биха казали сега, „в масовка“. – Твърде грозен си! – казвали му директно в очите. Той наистина не блестял с особена красота: малки очи, огромен нос, висок, слаб, дълги ръце с големи пръсти…
По-късно, след като вече станал известен, той се научил да реагира на атаките, свързани с външния му вид. Когато някой денди в Копенхаген, виждайки старата, износена шапка на главата на писателя, възкликвал: „И какво, това жалко нещо на главата ти се нарича шапка?!“ – той веднага реагирал: „И това жалко нещо под шапката ти се нарича глава?“
Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 г. в семейството на беден обущар и перачка. Въпреки ужасната бедност, родителите на бъдещия писател вярвали, че техният наследник има невероятен късмет.
В края на краищата той имал покрив над главата си и не бил принуден да работи, докато бабите и дядовците от страна на майката от много ранна възраст изгонилу дъщеря си на улицата и я принудили да проси.
Още от детството си Ханс Кристиан бил странен. Непрекъснато фантазирал и разказвал истории на своите връстници, които не искали да слушат глупостите му и безмилостно биели разказвача.
Дори домашната котка се стремяла да избяга, когато поради липсата на други слушатели момчето се опитвало да й разкаже една от своите истории.
При това той бил напълно неспособен да учи, докарвал учителя си до лудост, често се прибирал с подути пръсти, учителят му удрял бездарния ученик с линийка по ръцете, защото и така и не можел да овладее правописа.
До края на живота си Андерсен пишел с огромен брой грешки . И на 14-годишна възраст този момък изцяло напуснал дома си, казвайки, че отива в Копенхаген, за да стане известен артист. Но в крайна сметка станал световноизвестен разказвач на приказки!
