Внукът ми не обича нито сладолед, нито шоколад. Той просто още не е опитвал лакомствата, които обичах като дете. Сигурен съм, че ще ги заобича. Съвременните деца дори нямат представа какво са обичали някога децата, които днес са възрастни.
1. Пресен хляб от фурната
Да се сдържим да не опитаме, докато се връщахме от селската фурна, просто беше извън нашите сили. Навикът да дъвча крайшниците на хляба ми остана и в зряла възраст. Моите връстници помнят вкуса на златисто-кафявия хляб дори и сега. Тогава никой не беше изненадан от изгризаните комати хляб и никой не наказваше децата за това.
2. Филия хляб с олио, сол и червен пипер
Или така наречената „циганска баница“.
Така се бояхме да се приберем да ядем, за да не изпуснем най-интересното от игрите, че в отговор на родителските молби да се приберем за обяд, всички единодушно молехме да ни дадат малко повече време. И нищо, че детският организъм се нуждаеше от подкрепя!
В резултат на това майката на някого не издържаше и изваждаше лакомство с червен пипер и ароматен нарязан хляб. Всяка филия хляб се заливаше с вкусно слънчогледово олио и отгоре се поръсваше с едра сол.
Нито едно хлапе не можеше да откаже подобен деликатес. Всичко се изяждаше за броени минути, за да продължим игрите си с нова сила.
3. Захарно петле
Лично аз не ги харесвах, но приятелят ми Ванчо много ги обичаше и можеше да изяде няколко парчета наведнъж. Баба му обичаше да му се подиграва, че заради тези захарни петлета има голяма уста. И нашите деца имат такива лакомства, заменени с чупа-чупс.
Като малък Ванчо се научил как да си прави такива петлета у дома. Той разтопил захар в лъжица и я изсипа върху чиния, която преди това беше намазал с масло. Веднъж обаче съсипал медената лъжица на дядо си, за което бил строго наказан.
4. Природна дъвка
Не беше нужно да ходиш до магазина, за да дъвчиш дъвка, достатъчно бе да имаш черешово дърво в двора. Смолата, която растеше по кората на дърветата, си беше напълно натурална дъвка.
Но пък кайсиевото дърво растеше в градината на нашия злобен съсед, така че кайсиевата смола трябваше да се набавя тайно през нощта.
5. Печен картоф
Родителите ни позволиха да си правим огньове в двора от сухи клонки и съчки. И когато дървото беше напълно изгорено, заравяхме картофи в жарта и след това мушкахме нещо остро, за да проверим готов ли е.
Този картоф беше друго любимо удоволствие за децата. Без да чакаме да изстине, го хвърляхме от едната ръка в другата, духахме и го поглъщахме почти без да дъвчем.
