Ако от първия удар чашата остане цяла, вторият удар, дори да не е силен, ще я разбие на малки парченца.
Чашата е напукана, дори пукнатините да не се виждат.
И с хората е същото. Човек може да преживее и оцелее след един удар. И изобщо да не пострада. Но е достатъчен втори удар, даже да не е толкова силен — и сърцето може да се разбие.
Хората с пукнатини са много, доста много.
И околните се учудват: защо толкова се страхувате да извършвате постъпки? Защо така треперите, бледнеете и се ужасявате? Защо сте се впили в този недостоен партньор? Остави го, та остави го. Това даже е за добро!
А просто този човек някога е бил изоставен от майка си. Дала го е на баба му или в интернат.
Веднъж вече са го изоставяли предателски — и той много е страдал, този човек.
Дори ако майка му после се е върнала. Но опитът е останал. Споменът за страданието.
Или пък човек трепери над парите и се страхува да не загуби работата си, дори да не е много хубава.
А той просто някога е живял в нищета. Такава нищета, за която е страшно да си спомниш.
И този опит го кара да трепери и да се бои — той много добре помни това как е нямал нищо в детството или в юношеството. И колко срамно е било да носиш дрипи…
Или трепери над близък човек. Над децата си трепери. Това е ненормално! Не бива така!
А просто той някога е губил дете — и трепери и се бои от загубата.
Тези, които са преживели загуба и страдание, отлично знаят какво е.
Те знаят за пукнатината.
А околните не знаят.
И доста безразсъдно дата на този човек „психологически“ съвети: остави го! Изгони я!
Махни се от работа, може да се живее и без пари!
По-добре да гладуваш, отколкото да слугуваш!
Оставете детето спокойно да преболедува, ще бъде по-здраво! Не треперете над него!
Не се страхувайте, че ще ви изоставят; по-добре да бъдете сами, отколкото с когото ви падне!
Така говори този, който не е гладувал, не е губел, не е носел дрипи, не е плакал в самота, който не знае какво е болка, печал и загуба. И не иска да знае.
Но ще узнае, за съжаление, че животът е травматичен. И с времето пукнатини се появяват при всички.
Затова трябва да се отнасяме по-внимателно към хората, за да не им разбием сърцето…
Автор: Анна Кирянова
