„Всяко действие има равно по сила противодействие“ – всички сме запознати с известния трети закон за движение на Исаак Нютон. И когато този закон е бил измислен, съм сигурен, че повечето хора от тогавашния Изток не са били изненадани!
Законът на Кармата е отдавна известен на народите от Изтока. „Каквото посееш, това ще пожънеш“ – казваме ние.
Работата е там, че Вселената наподобява гигантски струнен инструмент. Всяко движение на всяко отделно тяло, живо или неживо не е нищо друго освен слаба вибрация. И всяка вибрация произвежда звука на определена нота.
Звукът, или в реалния живот реакцията, е равна по сила и интензивност на изходното действие, което е предизвикало този звук. Сега трябва да поместите този общ принцип в рамките на метафизичната душа, за да разберете кармата.
Кармата е санскритска дума за изпълнение на задължения, действия и постъпки. Има два типа човешки действия: етично или страстно.
Първото е правилното, божественото и доброто. Второто е човешкото и най-чессто не е изобщо планирано, то си е просто зло. И двата вида действия имат последствия.
Кармата не зависи от времето, раждането и смъртта. Тоест следствието на кармата излиза извън рамките на житейския път.
Подобно на банкова сметка, добрите и лошите постъпки се натрупват и при настъпване на смъртта могат да бъдат използвани за достигане на рая или пък ада.
По този начин, е много важно хубаво да помислите за всички последствия от човешката дейност преди да извършите нещо, просто защото със своите необмислени действия можете да навредите на своята душа!
