Когато един човек бил още малко дете, баба му казала: „Моето момче, когато пораснеш голям и на душата ти стане лошо, отиди в храма – там ще ти стане по-леко“.
Човекът пораснал. И животът му станал съвсем непоносим. Тогава си спомнил за съвета на баба си и отишъл в храма.
И тогава при него дошла една енориашка: „Не си дръж така ръцете!“
Втора дотичала: „Не стой там!“
Третта извикала: „Не се обличай така!“
Отзад се дочуло: „Не се кръстиш правилно!“
Тогава дошла още една мирянка и му дала съвет:
—Излезте от храма, купете си книжка за това как трябва да се държите в храма и след това елате!
Излязъл човека от Божия храм, седнал на една пейка и горчиво заплакал. И изведнъж чул глас:
— Защо плачеш, дете мое?
Човекът вдигнал разплаканото си лице и видял Христос.
Казал:
— Господи! Не ме пускат в храма!
А Иисус го прегърнал:
— Не плачи, те и мен отдавна не ме пускат там…
