Понякога животът се развива така, че единственият ти път опира в стена. И тук има няколко варианта.
Може дълго да вървите покрай стената, в едната или другата посока (или първо в едната, после в другата). И да се надявате, че някъде ще свърши. Тук има опасност, че времето и силите могат да свършат по-рано.
Можете да търсите възможности и средства, за да се покатерите върху нея, да я изкачите, да я прескочите. Понякога това става смисъл и оправдание едновременно. Или работа. Или дори подвиг.
Но безкрайните опити рядко се броят като резултат.
Можете да стоите пред стената и да чакате. Да чакате, когато нещо се промени само. Или да дойде някой по-умен, по-силен и по-смел. И да приемете своето очакване за смирение. Или за урок. Или за практика.
Можете да си спомните всички детски приказки и всички възрастни сънища и да нарисувате върху стената врата. После да се опитате да отворите тази врата или да я материализирате. Да чертаете тайни знаци и сакрални йероглифи. Да шептите заклинания и молитви. И да приемете това за знание. Или за вяра. Или за чудо.
Понякога всичко се оказва твърде просто.
Или няма никаква стена, или това не е твоят път.
Елена Касян
