Училищната дъска, неразделна част от съвременното училище, се е появила в учебните заведения в началото на 19 век. Вместо учителят лично да ходи при всеки ученик, вече можели да обясняват предмета на целия клас, нагледно показвайки информацията върху голямата дъска.
Тези дъски се изготвяли от шисти или дърво, което след това боядисвали с черна боя. Заради това, че бил по-евтин последният вариант станал по-популярен.
По-късно развиващата се промишленост успяла да предложи на училищата дъски от пластмаса и метал. Металните станали по-популярни заради магнитните си свойства и така станали много по-удобни в ежедневната употреба.
Първоначално тези дъски били покривани с матова черна боя – никой не се замислял да използва друг цвят. Предполагало се, че на черния фон ще се виждат по-отчетливо белите следи на тебешира.
Но все пак науката не стои на едно място – в средата на 20 век специалистите определили, че при продължителна работа с изображения зеленият цвят е най-оптималният за очите.
Учителите получили пробни дъски с тъмнозелено покритие и потвърдили, че този цвят е далеч по-добър в работата, особено в ярките слънчеви дни, когато заради слънчевата светлина черните дъски с бели надписи създават прекалено контрастно изображение.
През 1960-те зелените училищни дъски първо пробили в училищата в САЩ, а след това и в Западна Европа. Далеч по-късно класните дъски в зелен цвят дошли в страните от Източна Европа и в наши дни вече рядко може да се види черна дъска.
