Веднъж мъжът ми ми предаде безценен урок. Първо не го разбрах и се подразних. Сметнах го за дебелокожо и инатливо магаре, което нищо не разбира от семеен живот. И едва след време осъзнах колко е бил прав.
Оженихме се далеч не млади: той беше на 42 години, а аз на 36. И двамата бяхме състоятелни, реализирани и имащи всичко от наша гледна точка.
В началото бяхме в еуфория, а после незабелязано се увлякох по новия си статут и обзавеждането на семейното гнездо и започнах да извършвам глупост след глупост.
Зарязах степ-аеробиката и курсовете по английски език в полза на печенето на малинови кексчета и чистенето на килимите. Звънях му на работа и се интересувах от продажбата на сегментните сферични кранове серия Flow-Tek S-19. Гладех спалното бельо и от двете страни. Усвоих декупажа и осоляването на скумрията. Отслабнах, тормозех се, опитвах се да стана идеалната домакиня и се приведох в състояние на жертва.
Този ден го помня сякаш беше вчера. Беше първата събота на ноември, валеше дъжд, приличащ на сиво-зелен чай, а в кухнята от рано сутрин светеше лампата.
Той пиеше мляко и с раздразнение наблюдаваше как режа сирене, студено телешко и домати. Три пъти повтори, че ще пие само мляко и не иска никакви сандвичи. Аз мърморех и миех дъската за рязане. Накрая той не издържа:
– Виж, не е нужно да слугуваш, да приготвяш обяд от пет ястия, да стерилизираш чашите и тоалетната чиния. Ние не сме си роби един на друг и аз не съм целият ти живот, а само част от него. По щастлива случайност се срещнахме, влюбихме се и намерихме общ знаменател. Взехме си това жилище. Място, на което ни е хубаво двамата. Всичко останало – е нещо лично. Така че не се опитвай да ставаш част от мен и да поставяш моите интереси начело. Не е нужно да бъдеш по-добра или по-лоша, просто остани себе си. Тази, в която се влюбих. Небрежна, пълна с ентусиазъм и енергия. А сега се разтваряш в мен и се превръщаш в сянка.
Той остави чашата в мивката и отиде на фитнес. Аз останах насред кухнята, опитвайки се да преглътна казаното. С усилие на волята преглътнах напиращите сълзи, изхвърлих бутер тестото, оставих на мира тигана и пъхнах в куфара декоративните възглавнички. Измих се, обадих се на учителката по английски и отворих файла с незавършения разказ.
Оттогава до сега не съм домакиня и не съм мениджър по продажба на сферични кранове. Не слугувам, не се опитвам да угодя и не доказвам нищо. Оттогава съм си просто аз.
