Жената отиде при родителите си заедно с дъщеря ни и по време на тяхното отсъствия умря хамстерът. Не знам доколко са свързани тези две събития, но фактът си остава факт.
И двете дами бяха много привързани към гризача. Особено малката. Не ми се искаше да я разстройвам, затова в главата ми съзря гениален план – да купя нов хамстер и да го заменя с покойника.
Естествено, всичко трябваше да се обърка Първо, изгубих половин ден, обикаляйки из зоо магазините, докато не намерих практически идентично животно.
Де да беше това всичко. Оказа се, че гадината категорично отказва да бяга в колелото, нещо, с което през цялото време се занимаваше покойният Баджо. Половин нощ му въртях колелото с ръка, докато не схване как работи.
На сутринта разбрах, че хамстерът е крайно тъп и не се е досетил през нощта да си свие гнездо от памучни късове, както правеше неговият предшественик. Изхабих още няколко часа, седях и разчепквах памука, като го късах с наплюнчени пръсти и му правех гнездо.
В общи линии, до идването на жена ми нямаше как новият гризач да бъде различен от стария дори от майката на хамстера. Пичът бягаше в колелото, гнездеше в памука, дори заобича сирене.
Колко време изхабих за някаква глупост, но бях доволен от себе си като слон. :)
И така. Седя на работа, жена ми пише:
„Защо, по дяволите, в шкафа лежи мъртъв хамстер??? И кое копеле бяга в клетката на Баджо???!“
