Един моряк получавал писма от жена, която никога не бил виждал. Наричали я Роза. Те си писали 3 години. Четейки нейните писма и отговаряйки й, той разбрал, че вече не може да живее без писмата й. Те се обичали един друг без да осъзнават това.
Когато службата му приключила, двамата си уговорили среща на Централна гара, в пет часа вечерта. Тя му написала, че в ръцете си ще държи червена роза.
Морякът се замислил: никога не бил виждал снимка на Роза. Не знаел на колко години е, не знаел хубава ли е или грозна, пълна или стройна.
Морякът отишъл на гарата и когато часовникът отброил пет, тя се появила. Жената с червената роза в ръка. Била на около петдесет.
Морякът можел да се обърне и да си тръгне, но не го направила. Тази жена му била писала през всичкото това време, докато той плавал в морето, изпращала му подаръци за Рождество, подкрепяла го. Тя не заслужавала това. И той се приближил до нея, протегнал ръка и се представил.
А жената казала на моряка, че греши. Че Роза стои зад гърба му.
Той се обърнал и я видял. Тя била на неговите години, била прекрасна.
Възрастната дама му обяснила, че Роза я е помолила да вземе цветето в ръце. Ако морякът се бил обърнел и си тръгнел, всичко щяло да приключи. Но ако той бил отишъл до възрастната дама, тя би му показала истинската Роза и би му разказала цялата истина.
