Поучителната съдба на малката държава Науру.
През 70-80-те години на миналия век това била една от най-богатите държави в света. Богатствата на Науру се виждали от птичи поглед – на острова имало колосални запаси от фосфорити.
Всяка година средно добивали по два милиона тона. Това позволявало на населението (около 10 000 човека) да получава всеки месец по 11 000 долара.
Жителите на Науру спрели да ходят на работа, а децата им – на училище. Всяко семейство имало в дома си чуждестранна прислуга и няколко скъпи автомобила (на острова има няколко пътища с обща дължина около 40 км).
Науруанци можели да си позволят да летят на самолет до Австралия, за да отидат на зъболекар и веднъж годишно да си сменят автомобила, а стария просто да го изхвърлят. Цялата работа по поддържате в ред на инфраструктурата изпълнявали внесените китайци.
А после запасите свършили. Населението било отучено да работи. Малко подвижният начин на живот на местните жители се превърнало в истинско бедствие за тях: те започнали стремително да пълнеят, много от тях страдали не само от излишни килограми, но и от захарен диабет.
На острова била унищожена практически цялата растителност – 80 % от територията на острова била превърната в пустош. В началото островът се опитвал да печели с пране на пари – били регистрирани няколкостотин банки, в които през 1998 само от Русия постъпили депозити от 70 милиарда щатски долара. Но после под натиска на Работната група за финансово действие (срещу изпирането на пари) и тази „сергия“ била закрита.
След което Науру се опитвал да печели, като продава гласа си в ООН. Днес островът живее за сметка на международна помощ.
