Имам връзка от вече 5 години. И виждам много постове за това, че хората мислят, че в отношенията винаги трябва да усещат пеперуди в стомаха, как сърцето трябва да бие учестено при вида на този човек, как трябва да се прегръщате всяка нощ, преплитайки крака, и щастливи да спите всяка нощ в едно легло.
Но всъщност нещата изобщо не са така, поне за мен.
Спираш да усещаш пеперудите в стомаха, когато започнете да живеете заедно. Сърцето ти вече не бие по-учестено, когато го видиш, но вместо това се появява спокойствие. Когато си до него, ти е спокойно и безопасно.
Когато го прегърнеш, усещаш как пулсът ти се забавя, а звукът на дишането му те унася. Няма вече дъжд от емоции. Чувстваш се като у дома си.
Не спите в прегръдка всяка нощ с преплетени крака. Спите комфортно, един до друг, понякога обърнати един срещу друг.
Но всяка нощ се пъхаш в леглото, за да се докоснеш до него. Гушваш се в ръката му или галиш косата му, докато заспи. Има нощи, когато приятелят ми насън ме притиска към себе си като дете плюшената си играчка.
В ранните часове преди самата утрин, когато светът е в онзи син цвят, и ти видиш затворените му очи, се прилепяш към гърдите му и вдъхваш аромата му, преди скоро да се събуди.
Целувките вече невинаги са романтични и страстни. Но сега са много повече. Студена целувка, когато лятото ядете сладолед. Лепкава целувки, когато закусвате палачинки. Има целувки „Вече тръгвам“ или „Още една целувка преди да тръгнеш“. Има сънени сутрешна целувка преди работа, когато не чуваш будилника, но те буди докосването на устните му.
Има целувка преди лягане и целувка за всичко това, което той прави. За това, че е толкова добър към животните. За това, че аз съм до него, а не някоя друга.
Има бърза целувка в магазина, когато наоколо са много хора и е много шумно, когато личното пространство е твърде малко и вие още повече се притискате един към друг.
Невинаги искате да си пишете един на друг признания в любов, както преди, защото това сега се разбира от само себе си. Сега вече се шегувате за това, което разбирате само вие. Разменяте погледи, разбирайки се един друг без думи, когато наоколо са хора, които не трябва да разбират нищо.
Връзката невинаги е като приказка. Тя е спокоен ритъм любов и грижи. Тя е огън не в душата, а в сърцето, от което ти е топло и уютно, така че спокойно да заспивате до него.
И аз обичам това.
