Направи всеки ден свой дом. Приветствай го както би приветствал стар приятел, дошъл за чаша чай. Той няма да трае дълго, затова пък е толкова скъп, дори свещен.
Разгледай удивителните цветове на този ден, преживей бурните му чувства. Нека неговата радост те докара до сълзи, нека неговата печал да те срази на място. Почувствай вибрациите на живота, проникващи през всички пори на този ден от всички дни.
И в края на деня, положил глава на възглавницата, се гмурни в неговата необятност, потъни в неговата бездънност. Ще бъде ли подарен още един ден? И има ли значение това, ако преживеният ден е бил толкова пълен? Наистина ли в този момент са толкова важни всички твои утринни дела?
Ден, преживян пълноценно, винаги ще бъде повече от достатъчен.
Твоята благодарност към живота е ключ към замък, който не съществува.
Джеф Фостър
