Стараеш се да бъдеш силна, знам. Но когато се прибереш вкъщи и си свалиш фалшивата усмивка, лягаш нощем в леглото и не можеш да спреш ума си да мисли за него. Не можеш да направиш нищо със себе си и искаш да не беше толкова сложно. Чудиш се защо нещата са се развили толкова лошо.
Разбирам, че те поглъщат болката в сърцето и пустотата, която усещаш.
Гледаш телефона си, пишеш дълги съобщения, само за да ги изтриеш. Следиш всяка негова крачка в социалните мрежи. Позволяваш му напълно да те погълне и това бавно те убива.
Той вече не е онзи мъж, в когото някога се влюби и не знаеш кога стана този, когото не познаваш, но отчаяно искаш да си върнеш. Искаш всичко да стане така както е било.
Искаш той да разбере, че се е държал погрешно. Но той търси вината в някой друг, прехвърля гнева си и проблемите си на теб.
Но ти не си направила нищо неправилно, ти не си коренът на неговите проблеми. Неговият проблем е в него самия, но не може да го разбере. Той е твърде инатлив, за да признае своите грешки и да се извини.
Такива мъже като него не заслужават жена като теб. Но ти все пак си се влюбила в него, той ти е показал своята добра страна и не си успяла да устоиш. Той винаги е бил толкова мил, винаги се е грижел за теб, правел е всичко само за теб, докато един ден всичко това не спряло. И ти си разбрала, че той повече не се отнася към теб така, както си се отнасяш към него.
Вашите отношения са станали едностранчиви: той винаги ще прецака нещо, а ти пълзиш на колене, почиствайки всичко.
Опитваш се да изгладиш всичко, защото си такъв човек, защото имаш голямо сърце. Но на него му е все тая. Той въобще не се старае. Той вече не показва, че си важна за него.
Понякога той става още по-мил и ти попадаш в този капан. Спомняш си хубавите времена и оставаш. Приемаш го обратно, вярваш му, когато ти казва, че всичко ще бъде по друг начин, но после се повтаря отново. Той отново започва да те обижда и унижава.
И пак разбива сърцето ти и те боли, а на него му е все тая.
Казваш на себе си, че ще бъдеш силна, че няма да се върнеш към него, че не те е грижа за него.
Но после пак се връщаш при него защото той е твоята слабост, толкова дълго е бил всичко за теб и те е страх да живееш без него. Но този път не можеш да се върнеш. Това става опасно и ненормално.
Но този път трябва да бъдеш твърда, трябва да си силна, дори когато искаш да се предадеш. Ти знаеш, че той не е достоен за теб. Знаеш, че заслужаваш този, когото ще го е грижа за теб. Да, страх те е да продължиш без него, но това е страх, който трябва да преодолееш.
Скъпа, не се връщай при него, защото без него ще ти е много по-добре. Ще си много по-смела, по-щастлива, по-силна и уверена без него. Трябва да спреш този пък към никъде. Трябва да го пуснеш да си отиде завинаги и макар да е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, то аз вярвам, че ти можеш.
Той не те заслужава и никога не те е заслужавал – повече не се връщай при него. Това трябва да бъде край на този порочен цикъл. Ти го можеш.
