Испанците са един от най-жизнерадостните и любвеобилни народи. Енергията на испанците е заразителна, те винаги са в търсене на удоволствието, в търсене на нещо ново и интересно. Във вихъра на своята емоционалност те са непредсказуеми, темпераментни, рискови и могат непрестанно да сменят своето мнение.
Но това от което можем да се поучим от тях е да обичаме живота във всичките му проявления и да се наслаждаваме на всеки миг.
Нека видим мъдростта на иберийците, изразена в испански народни поговорки:
Три „много“ и три „малко“ губят човека: много да говориш и малко да знаеш, много да си въобразяваш и малко да струваш, много да харчиш и малко да имаш.
Който клюкарства с вас, той клюкарства и за вас.
От Бога проси, но и сам коси.
Хора много, личности малко.
Навиците в началото са паяжина, а после вече са здрава мрежа.
На бодливата крава Бог рога не дава.
Всяко чудо е за 2-3 часа.
Външният вид лъже, а новият приятел е ненадежден.
В празен варел звънене много.
Златото блести дори в калта.
В чуждите ръце парчето винаги е по-голямо.
Никой не се сеща за Света Варвара, докато гръм не загърми.
Поискай от Бог, но не толкова много.
На майката домакиня дъщерите са мързеливи.
И за бедняк, и за кардинал – един финал.
Това, което е известно на трима, е известно и на всички останали.
Не съди таралежа строго, и той е от Бога.
Където има бодли, има и роза.
Ако завистта имаше цвят, щеше да почернее целият свят.
