Ако ви поставят задача да изградите огромна тухлена стена, как ще реагирате? Ще се уплашите? Ще сметнете мисията за неизпълнима? Или с упорството на уверен в себе си човек ще започнете бавно, но ежедневно да я изграждате?
Ако изберете бавно да построите тази стена, знайте: точно така и изглежда недооценената сила на малките, настойчиви, последователни действия. Ние се страхуваме, мързелуваме, не искаме, но ако се решим, то стъпка по стъпка можем да постигнем практически невъзможното.
Мащабното действие е илюзия
Точно както и строителството на стени, нашите цели понякога изглеждат недостижими. Отлагаме тази задача и се отдаваме на обичайната рутина или още по-лошо, искаме грандиозно, бързо строителство и незабавни резултати.
Уви, но мащабното действие е път към никъде. Няма как да се изгради здрава и дългосрочна сграда за един ден. И понякога това е объркващо.
Не си казвайте: „Ще построя най-голямата и най-здравата стена в света“. Не се заочва така. Вашите думи трябва да са: „Ще поставям качествено тухлите, една след друга, ред по ред. Ще го правя всеки ден“. И тогава ще имате стена.
Започнете с тухлите
В живота и на работа всички имаме една условна „стена“, която трябва да построим:
• Дълги отношения
• Формиране на нови полезни навици.
• Получаване на нови знания и навици
• Кариерен ръст
Формулата е очевидна: започнете още сега тихичко да поставяте тухлите и правете това постоянно.
Концентрирайте се върху процеса
Естествено, визията е важна и необходима, за да вървите в правилна посока. Обикновено обаче започваме действията си с някаква идеална визия.
Забележете, в повечето случаи, когато хората говорят за свършените от тях действия, те споменават своите постижения, своя прогрес или напредък в кариерата си. И никога не говорят за дреболиите и детайлите, благодарение на които са стигнали до крайния резултат.
Вместо да фантазирате за това какви резултати ще постигнете, се концентрирайте върху процеса. Започнете с полагането на една тухла за един път. И не се отклонявайте от този път.
Малките стъпки и малките действия наистина имат огромно значение!
По някаква причина сме сигурни, че малките действия са почти безсмислени. В същото време смятаме, че правим недостатъчно усилия за постигането на целта.
Свято вярваме и в това, че за големия успех трябва да направим нешо необичайно, което заслужава възхищение и което привлича вниманието на другите. В крайна сметка не получаваме нищо.
Проблемът е в това, че само мислим за стената, която искаме да построим, вместо да започваме да я градим стъпка по стъпка.
