Днес е времето на позьорите. Учениците ходят с натруфени смартфони, които всъщност са нужни само на бизнесмените и вместо бизнес приложения, качват на тях игрички.
Селски тарикати организират сватби в най-добрите чорбаджийски традиции от 19 век със 100 000 гости, тонове вино и храна, няколко дни празнуване… Всичко това само и само, за да те видят другите. За да не си „по-лош от другите“. За да завиждат.
Снобите стават заразни. Необходимостта от демонстрация се диктува от съвременното общество дори при онези, които първоначално не я искат. Ако ученик е единственият в класа, който няма айфон, ще го смятат за лузър.
Ако офисният планктон прекарва отпуската си на вилата, а не в Гърция или Египет ще го сметнат за мизерник. А от всеки бизнесмен се изисква едва ли не да кара огромен джип. Иначе е неправилен бизнесмен.
Защо снобите са опасни е ясно. Първо, човек ограничава своите финансови възможности, харчейки средства не за развитие, а за показ. Влиза в робски кредити. Второ, започва да оценя себе си от гледна точка на „какво ще кажат другите“. Собствената самооценка започва да зависи от чуждото мнение. И трето, тази необходимост „да не бъде, а да изглежда“ се вклинява в съзнанието и става основна цел.
Необходимостта от показ се налага на обществото, за да се продават на хората ненужни стоки и услуги. За да убедите масово хората да заменят ненужните си вещи, трябва да ги убедите, че притежаването на тези вещи е знак за нищета. Точно затова по-старите поколения не са сноби – преди не е имало нужда да се заменя каквото и да е.
За да не изпитвате потребност да парадирате, трябва да се избавите от зависимостта от мнението на околните. И когато ви е все тая какво мислят другите, ще забележите, че уважението на околните не е изчезнало, точно обратното.
А ако губите пари и време вместо за позьорство за допълнително развитие, след известно време ще откриете, че другите имат достатъчно причини да ви завиждат. Този път променя мисленето и го доближава до… мисленето на успелите хора. Да, да, на онези, на които мнозина искат да приличат, но не успяват.
Наистина успешният и самодостатъчен човек никога не се опитва да промени своята значимост в очите на околните – със значимостта му всичко си е наред и бе това.
Той не се хвали с предмети, не обижда обслужващия персонал, не се самоутвърждава за сметка на тези, които са по-ниско от него в социалната стълбица. Защото успешният човек не гледа надолу – над тези, над които се е издигнал, а гледа нагоре – към тези, които иска да достигне.
И осъзнава потребността от постоянно развитие и самоусъвършенстване. При такова мислене и начин на живот ще притежавате всички външни атрибути, но вече няма да имат ценност за вас. Защото ценностите ще други, по-сериозни и съвършени.
