Този много необичаен и показателен експеримент провел американският учител Рон Джонс през 1967 година. Той преподавал история в училище в Калифорния. На един от уроците разказал на учениците за Втората световна война.
Когато започнали да говорят за концлагерите и другите зверства на нацистите, един ученик попитал как така обикновените жители на Германия не са забелязали всичко случващо се в страната им, лагерите и масовото изтребление на хора в страната им. Тогава Джонс решил да проведе необичаен експеримент.
Тъй като класът изпреварвал учебната програма, Джонс решил да отдели една седмица за посветен на този въпрос експеримент.
В понеделник той прочел на децата лекция за силата на дисциплината. За това какво усеща спортистът, който тренира усърдно и редовно, за да постигне успех в някакъв вид спорт. За това колко много работи балерината или художникът, за да направят съвършено всяко движение. За търпението на учения, увлечен в търсенето на научната идея.
Джонс казал на учениците си да заемат позиция „мирно“, тъй като тя най-добре ще способства ученето. След това наредил на учениците няколко пъти да станат и да седнат в новото положение, както и многократно да излязат от аудиторията и безшумно да влязат и да заемат местата си.
„Играта“ се харесала на учениците и те с охота изпълнявали указанията. Джонс заръчал на учащите се да отговарят на въпросите ясно и отчетливо и те с интерес се подчинявали, дори обичайно пасивните ученици.
Във вторник учителят влязъл в час и открил, че всички мълчат, седейки в положение „мирно“. Някои ученици се усмихвали. Но повечето гледали пред себе си с искрено съсредоточено изражение, с напрегнати вратни мускули, без никакви признаци на усмивка, мисли и дори въпроси.
Джонс обяснил на класа силата на общността. Той накарал децата да скандират: „Силата е в дисциплината, силата е в общността“. Учениците действали с явно въодушевление, виждайки силата на своята група.
В края на урока Джон показал на учащите се приветствие, което те трябвало да използват при среща един с друг – изпъната дясна ръка откъм рамото. Този жест той нарекъл поздрава на Третата Вълна. В следващите дни учениците редовно се поздравявали с този жест.
В сряда Джонс раздал членски билети на всички ученици. Нито един човек не искал да напусне стаята. Тринайсет ученика дошли от други часове, за да вземат участие в експеримента. Учителят раздал на всеки членски билет.
Нито един човек не искал да напусне аудиторията. На три от билетите той поставил червени кръстове и съобщил на почитателите им, че на тях се пада задачата да съобщят за всички, които не се подчиняват на правилата на класа.
Макар че на практика доброволни доноси донесли около 20 човека. Един от учениците, отличаващ се със здраво телосложение и малки способности в ученето, заявил на Джонс, че ще бъде негов телохранител и ходил след него из цялото училище.
Трима от най-успешните ученици, чиито способности в новите условия се оказали непотърсени, съобщили за експеримента на родителите си.
В резултат Джонс бил повикан от местния равин, който получил удовлетворителния отговор, че класът на практика изучава немския тип личност. Равинът обещал да обясни всичко на родителите на децата.
Джонс бил разочарован от отсъствието на съпротивление дори от страна на възрастните, директорът на училището го поздравил с поздрава на Третата вълна.
В края на деня организацията наброявала повече от двеста ученика. Мнозина се отнасяли към участието си в Третата вълна напълно сериозно. Те изисквали от другите ученици строго спазване на правилата и заплашвали онези, които не взимали експеримента насериозно.
В четвъртък числеността на класа нараснала до 80 човека. Джонс говорел за това какво е гордост. „Гордостта е нещо по-голямо от знамената и поздравите. Гордостта е това, което никой не може да ви отнеме. Да бъдеш горд значи да знаеш, че си по-добър… Това чувство не може да бъде унищожено…“
Той обяснил на учениците, че те са част от общонационална младежка програма, чиято задача е политическа трансформация в полза на народа.
„Всичко, което правехме досега, беше подготовка за истинското дело. Из цялата страна преподавателите набират и тренират младежки отряди, които с помощта на дисциплината, общността, гордостта и действието могат да покажат на нацията, че обществото може да стане по-добро. Ако можем да променим реда в това училище, то можем да променим реда във фабриките, магазините, в университетите и във всички други организации. Вие сте избрана група млади хора, които помагат на това дело. Ако излезете напред и покажете какво сте научили за последните четири дена… можем да променим съдбата на нашия народ“.
Джонс наредил на четирима конвоиращи да излязат от аудиторията и да съпроводят до библиотеката три момичета, чиято лоялност била съмнителна. След това разказал, че в петък следобед по телевизията ще обяви лидер на движението и новия кандидат за президентския пост.
В петък 200 ученика се наблъскали в залата. Нямало нито едно свободно място. Отвсякъде висели знамена на Третата вълна. Точно в 12 часа Джонс затворил вратите и поставил часовой пред всяка.
Приятели на Джонс се правели на фотографи, кръжейки из залата. „Преди да се включим в националната пресконференция, която започва след 5 минути, искам да демонстрирам на пресата колко сме подготвени. С тези думи учителят отдал поздрав.
В отговор веднага автоматично изскочили двеста ръце. Тогава той произнесъл девиза „Силата е в дисциплината“. Многогласният хор го повторил. Повторили девиза отново и отново. С всеки път откликът на тълпата ставал все по-силен. След 5 минути Джонс пуснал телевизора, но на екрана не се появило нищо.
Тогава той се обърнал към учениците: „Слушайте внимателно. Няма никакъв вожд! Не съществува никакво общонационално младежко движение на име Третата Вълна. Вас ви манипулираха, предвизикаха вашите собствени амбиции и се оказахте в положението, в което се намирате сега.
Вие не сте по-добри не сте по-лоши от немците, които изучавахме. Мислехте си, че сте избраните, че сте по-добри от онези, които не са в тази стая. Продадохте свободата си за удобствата, които дават дисциплината и превъзходството. Решихте да се откажете от своите собствени убеждения и да приемете волята на групата и голямата лъжа“.
След това Джонс показал на учениците филм за нацистка Германия. С нейната дисциплина, паради и факелни шествия. И с това завършило всичко.
Накрая Джонс обобщил: „Ако сме успели напълно да възпроизведем немския манталитет, то нито един от вас никога не би признал, че е бил на последната сбирка на Третата Вълна. Също както на немците, на вас ще ви бъде трудно да признаете пред себе си, че сте отишли толкова далеч“.
Учениците си тръгнали в подтиснато настроение, мнозина не можели да сдържат сълзите си.
