Ти ми даде надежда. Ти ме държеше за ръка и ме гледаше в очите В тези очи аз видях смелост. Тези кафеви, тъмно кафеви очи ми говореха за любов. Твоята усмивка, толкова сладка и мила, ми напомни, че не сънувам.
Гласът ти се сливаше с шума на неспокойното море. Уханието ти ми напомняше уханието на сутрешни цветя. Целият си толкова прекрасен. Ти обеща да бъдеш с мен…
Вървяхме по нощния плаж. Вятърът свистеше в краката ни. Ти ме топлеше със своята любов. И аз можех всичко. Всичко невъзможно. В мен се появиха сили. Можех да прегърна целия свят с ръце.
А звездите на небето ставаха все по-големи. Ти ми подари звезда и ми каза, че ще бъдеш вечно с мен. Ти беше волният вятър. Но ме обичаше. Видях го.
Ти беше толкова неизвестен, толкова неразбираем. Но никой не те разбираше както аз. И ти го знаеше.
Знаех, че някога ще си отидеш мълчаливо, ще си отидеш от моя живот. Но защо обеща да бъдеш с мен. И двамата знаехме, че няма да стане.
Ние се запознахме на нощния плаж, когато нито на теб, нито на мен ни се спеше. Ти беше много мълчалив. Усмихна се и ме погледна със своите необятни кафеви очи.
Разделихме се на нощния плаж. Ти мълчеше. Погледна към една звезда и каза: – Тя се върна за мен.
