– Изобщо не си представям как може да обичам някой човек…
– Оуу. Всичко е колкото лесно, толкова и трудно.
– В смисъл?
– В буквалния. Всичко е лесно, толкова лесно като да четеш любима книга. Защото няма значение колко пъти си я прочел. Всеки път те интересува и радва, можеш да започнеш да я четеш от любимо място или от края. Не е важно откъде.
Ти знаеш, че ще я четеш още и още и нито веднъж не ти е омръзнала за толкова време – не се уморяваш изобщо.. Защото ти ХАРЕСВА да я четеш. Получаваш удоволствие от това.
Може да не се съгласиш със сюжета, да запомняш текста така, че после да видиш как греши авторът, описвайки предишните събития.
Но това не те дразни, на теб ти харесва да знаеш този текст. Никога не научаваш текста изцяло и четейки отново намираш всичките нови думи, предложения, мисли, които ти харесват. Всичко е много просто. :)
– И кое е трудното?
– Хм… Не можеш да поставиш човек на рафта…
