Вървя сама. Съвсем сама. Не ми трябва никой. Освен него. Но него сега го няма… Къде ли не ходех, къде ли не бягах. Няма го никъде. Вече тук няма да го намеря. Защо така? Защо звездите прибират при себе си нашите най-любими, най-скъпи хора? Защо са им нужни, с каква цел? Та на нас са ни далеч по-нужни…
Вървя сама. Под краката ми шумолят сивите листа, ръми сив дъжд. За мен всичко вече е изгубило цвят, всичко е станало сиво като в старо кино.
Къде отивам? Защо? Не зная сама. Просто ходя и ходя из парка, където се разхождах някога с него. Сега ми се струва, че това не се е случвало никога, че всичко това е било сън. Когато си много щастлива, всичко ти изглежда като сън.. И като сън щастието незабелязано и същевременно внезапно изчезва.
Защо ти си отиде, а любовта ми още живее? Защо? Защо си отиде, а не ме взе с теб? Това не е справедливо! Ти ме остави сама. А никога не го бе правил! Пазеше ме винаги.
А сега съм сама и ме е страх. Страх ме е да вървя в този живот сама като бебе – да падам изведнъж, да ставам и да падам. Защо ме остави сама?
И никой не е виновен. Ти си тръгна, вече няма да се върнеш. Виждаш любовта ми, тя свети вътре в мен като малък огън. Моля те, пази го! Винаги ще те обичам!
В паметта ми ще ти ще остане светлото, чисто момче на моите мечти. Никога няма да забравя светлите ти коси, топлите ти устни, щастливите ти очи… За мен ти ще живееш вечно!…
Аз вървя. Ти си до мен. И макар да не те виждам, знам, че си тук, ти си с мен. Душата ти не е успяла да отлети чак толкова далеч.
Познато дърво, позната пейка… Боже мой, какво става с мен? Защо те виждам? Но това не си ти! Той изобщо не прилича на теб. Не, но това си ти! Ти седиш на пейката, ти ме гледаш, усмихваш. Твоята усмивка! Ти идваш към мен, хващаш ме за ръка, нещо ми говориш. Аз не слушам.
По бузите ми се стичат сълзи. Гледам те в очите. Защо не чувам думите ти? Наметнал си ми сакото си и нежно си ме придърпал към гърдите си. Това си ти, твоята топлина. Само ти си ме прегръщал така. Това усещам сега.
Да, боли. Да, мъчно е. Но животът продължава, трябва да се живее занапред. Ще те обичам винаги. Само ти можеш да ме разбереш, както ме разбираше той. Казвам това на теб, мой мили, но все още непознат човек. Защото в теб живее той. Защото той е Моята Любов!
