Днес научих как една приятелка на сестра ми успяла да се омъжи:
Прияло й се кокос. Купила си, занесла го вкъщи и започнала да го отваря. Отваряла го час, отваряла го два часа, нищо не ставало. А тя живеела на 5-ия етаж, отдолу имало асфалтов паркин. Решила да хвърли кокоса отвисоко, за да се разбие.
Изчакала да се стъмни и на улицата да няма никого. Паркингът бил осветен. За всеки случай взела бележка и написала на нея „Не яж кокоса“, слязла и го оставила на асфалта.
После се качила и с цялата си сила хвърлила кокоса от прозореца. Когато слязла, на асфалта редом до „бележката“седял младеж, контузен, но в съзнание, което било удивително. А в ръцете му кокоса. ЦЯЛ.
Момичето се втурнала по нощница, практически както майка я е родила, уплашена позвънила на спешна помощ и заедно с него отишла до болницата. Така и се запознали.
Историята по думите на мъжа:
„Прибирам се вкъщи, на никого не преча, виждам на асфалта лист, взимам го и чета „Не яж кокоса“. Спирам се и се оглеждам. Няма никого. Стоя минута и чувам някакво свистене отгоре. А по-нататък ми е като в тунел. Когато се съвзех, вече бях женен“.
