А знаеш ли, че тя те мрази…
Мрази те, защото от момиче-домошар се превърна в цинична кучка с остри нокти.
За това, че вместо четенето на книги, сега предпочита нощите в клубовете, за да не оставя място за ненужни мисли.
За това, че замени романтичните разходки с чара на нищо необвързващите срещи за една вечер.
За това, че вече никой няма шанс да заслужи дори частица от нейното доверие.
За това, че кариерата й върви нагоре, а колегите-мъже гледат на нея само с уплаха.
За това, че не си позволява на себе си да плаче, а само въздиша и изпуска цигарен дим.
За това, че е силна, твърде силна, по-силна, отколкото са свикнали да я виждат околните.
За това, че е твърде цветна, привлекателна, но не е истинска…
За това, че сутрин се събужда с усмивка на лице, вярвайки наивно няколко минути, че това не е било само сън.
За това, че неволно вижда твоя силует в тълпата бързащи за работа хора.
За това, че в снежинките, които по-рано ловеше с език и звънко се смееше, сега тя вижда само отблясъка нна несбъднати желания.
За това, че върти телефона си в ръка, знаейки, че й нямаш номера.
За това, че вечер си налива голяма чаша кафе, включва си лаптопа и очаква кога ще бъдеш онлайн.
За това, че няма да ти напише нищо нито днес, нито след половин година.
За това, че у нея вече има гордост, но няма щастие…
За това, че, по дяволите, тя все още те обича…
