Някъде там в края на нашия свят за двама души, чиито сърца са започнали да бият заедно, времето не спира. То се е забавило дотолкова, доколкото е възможно.
Точно там, около нощния огън, насред поляна, която никога не е била отбелязвана на нито една карта, двама души са свързали себе си далеч повече с просто думи или подпис. Двама души са пуснали другия в своя свят, поделяйки го на две.
Някъде там, в края на гората, сгушили се под одеялото, двама души правят невъзможното да бъдат открити. Всички проблеми са останали далеч, в самия център на човешкия мравуняк, където малки машини вършат работата си даже и през нощта.
Тези двамата не се и досещат, че нощта, споделена между тях, завинаги ще остави след в живота им, даже ако пътищата им някога се разделят.
Някъде там под звездите, които обикновено остават незабелязани в големите градове, се случило истинско вълшебство: оставяйки зад себе си всичко ненужно, на двама души им се получило да общуват без думи.
Някъде там, където небето е закрито от шумните корони на дърветата, двама души са си дали възможност един на друг да не се кълнат във вечни чувства, а да се насладят на момента.
Точно там, където всеки отделен удар на сърцето има смисъл, двама души биха нарекли този момент щастие, стига да имаха възможност да се замислят.
