Да вземем нашата страна България. Кредитите тук стават все по-популярни с всяка година. Но осъзнават ли хората какви последици има от взимането на кредит от банка или, по-лошо, някоя микроорганизация?
А какво правят самите банки за информираността на гражданите за възможните усложнения?
Защо хората взимат кредит? Естествено, всеки човек има своя отговор: да си купи кола, апартамент или дори айфон, палто… В общи линии, за удовлетворяване на потребностите, за които в дадения момент няма пари.
В крайна сметка хората (тези, които наистина смятат да изплатят кредита, а не да мамят) взимат кредит с мисълта, че ще работят вечно на своята хубава (или не толкова) работа със стабилно заплащане, че няма да има никаква инфлация, допълнителни такси и данъци.
И че в случай на форсмажорни обстоятелства кредиторите ще им влязат в положение.
Но често става така, че заради тези извънредни обстоятелства за да изплатят първоначалния си кредит, хората взимат още един, при по-неизгодни условия. И още, и още…
И хората попадат във финансово робство. Такава огромна, мазна бюджетна дупка, която поглъща всякакви опити за формиране на адекватен личен бюджет.
И какво правят славните банки, за да дават кредити само на тези, които са способни да ги платят? И как предупреждават онези, които не могат да си позволят да изпаднат в дълг?
Май нищо не правят. Само зарибяват. Навсякъде слагат рекламните си банери с апетитни момичета, които приканват обикновения потребител да вземе кредит…
Рекламите крещят за мега изгодните предложения, които важат „само няколко дни, не пропускайте!!!“ Пропускайки покрай очите си крайно ниската финансова образованост на голяма част от гражданите, служителите на банките дават кредити на почти всеки.
И докато банковите служители пускат слюнки върху своите проценти, а чиновниците внасят поредните „супер полезни“ проекти, бедните кредитополучатели се гънат буквално като крехки клони.
Тези, върху които тежи бремето на дълга, постепенно отслабват физически и психически. Под гнета на постоянните мисли за неизплатения кредит, човек става раздразнителен.
Старае се да се изолира от всички. Разваля отношенията си със семейство, приятели. Заради постоянния стрес му отслабва имунитета, а вирусите се редят на опашка за прекрасната възможноср да заразят лесна мишена.
В психологически план такъв човек става „взривоопасен“. Губи гъвкавостта на ума. В сила е постоянна рефлексия, откъсва се от реалността…
И всичко на всичко какво ни остава?
Ок, аз разбирам и дори уважавам, когато хората взимат пари на кредит, за да ги вложат в собствен бизнес или да ги инвестират. Накратко, за да донесат тези пари печалба в близко бъдеще. Това е чудесно и съм с две ръце „за“.
Мога да разбера и защо хората взимат ипотека. В перспектива ще даваш апартамента под наем, за да платиш ипотеката, разликата не е голяма. Да речем, че е от първа необходимост.
Но не мога да разбера хилядите други, които взимат дълг за покупка на вещи от второстепенно значение…
