Например мъжът ти ти звъни и те пита: „Е, как са нещата?“, а ти една такава: „Ох, ужасно съм уморена, цял ден на крак, това направи, онова направи, краката ми направо жужат“.
А той: „Амии, ясно тогава…“ А ти отвръщаш небрежно: „Защо, ти какво искаше?“, той: „Мусака, но може да ям и супата, която направи вчера“. Ти: „Ами добре“.
И ставаш и с остатъчни сили му правиш тази скапана, тази любима негова мусака. И той се прибира уморен след работа, настроението е на нула, а вкъщи мирише на любимите му картофи и ти стоиш усмихната в коридора.
И повярвайте, мъжете много дълго помнят тази сготвена мусака, точно както жените помнят неподарените цветя.
