Стоим с шефа на мястото за пушене, изведнъж той ме пита:
– Ще ходиш ли с колата да обядваш?
Тук трябва да отбележа, че моят началник не кара автомобил, а аз ходя да обядвам с колата много рядко.
– Още не зная. Трябва да закарам кучето на ваксинация. А на теб какво ти трябва?
– Исках да отскоча до банката. Мислех си, че можеш да ме закараш, ако ходиш някъде.
– Сега ще се обадя във ветеринарната клиника да видя получили ли са ваксината. Ако всичко е готово, тръгваме.
Някъде 10 минути преди обедната почивка при нас в офиса, където работят още седем човека, влезе шефът. Без думи разбрах погледа му, направих му жест да изчака минута и набрах номера на ветеринарната клиника:
– Добър ден, донесоха ли ваксината? Да, да, трябва ми импортна, комбинирана. И задължително ваксината да е срещу бяс. Има? Супер, тогава сега ще дойдем с него.
Затварям телефона, обръщам се към шефа и казвам:
– Всичко е договорено, има ваксина. Приготвяй се, ще те закарам.
Израженията на лицата на колегите ми в този момент бяха просто безценни.
