Отивам на събеседване за работа в една компания. Пред мен седи HR-мениджър (момиче на около 22-23 години), задава ми въпроси по анкета. В края на офиса седи млад мъж, нещо си пише.
По време на диалога с мениджъра няколко пъти ми позвъня телефона, без да го вадя от джоба го затварях, за да прекъсна обажданията.
– Неспокоен ли сте? Нервничите?
– Не, просто телефона…
– На нас са ни нужни стресоустойчиви служители.
– С нервите ми всичко е наред. Просто телефона…
– Постоянно си бъркате в джоба, а това е признак за нервност.
Тя не ме остави да кажа и думичка. Само дуднеше за джоба и моята изнервеност. А накрая заключи:
– Аз съм психолог и виждам във Вас нервност. Успокойте се.
Тук не издържах.
– Какъв психолог пък сте Вие! Просто ми звънна телефонът, а Вие… Вие дори не знаете за „системата Йекелн“! – избълвах на един дъх аз.
– Зная и се отнасям с уважение към неговия подход и методи.
– Йекелн е жесток СС-овец, палач на Хитлер, убил много хора – победоносно извиках аз (вярно, че наскоро бях гледал по телевизията за него), а младежът слушащ диалога ни се разсмя с глас.
Същата вечер ми се обадиха и ми казаха, че съм взет на изпитателен срок. Този младеж се оказа ръководител на отдела за продажби.
Днес бях за първи път на новата работа. При срещата с HR-a едва не се изсмях, но се сдържах. ))
Та това е историята.
