Всяко дете знае, че на човек трябва да се подарява само нечетен брой цветя, иначе може да го застигне нещастие или дори смърт. Това суеверие дотолкова дълбоко е навлязло в нашия живот, че стриктно се придържаме към него. А знаете ли откъде идва това поверие и защо четното количество цветя се поднася само на покойник? Хайде да разберем възникването на този предразсъдък.
Кога се е появило суеверието, че не бива да се подарява четен брой цветя? Още в езическите времен. Влъхвите на източнославянските племена смятали, че четните числа олицетворяват завършеността на жизнения цикъл, тоест смърт.
Оттук е и пословицата, че „бедата не идва сама“. Нечетните числа, според представите на нашите предци, напротив, символизирали живота и се използвали в качеството на своеобразен талисман срещу злите духове, които можели да нанесат вреда на хората.
Впрочем, много цветари са убедени, че в славянските традиции не е имало обичай да се подаряват на живите нечетен брой цветя, а на мъртвите – четен, и смятат, че сме взели традицията от японците, при които йероглифът „четири“ е същият като йероглифа „смърт“.
Интересното е, че в Грузия е точно обратното – на живите „за щастие“ се подаряват четни цветя, а на гробищата се носят нечетни, „за да не вземе покойният за себе си щастието на живите“.
А знаете ли, че подаръчният букет се подчинява на неписаното правило: „нечетно до дузина“, тоест количеството цветя имат значение, ако са три, пет, седем, девет или единайсет.
Четното число до десет или по-малко стъбла е прието да се поднасят като знак за скръб на траурните церемонии.
