Веднъж се запознах с красиво момиче.
Ходехме на кино, ходехме на кафе, разхождахме се. И сякаш всичко беше наред. Тя ми се усмихваше мило, стреляше ме с очи. Но нещата не стигаха дори до целувка. Само по бузата – за довиждане.
Една вечер се разхождахме по центъра. Тя ми разказваше как се е разделила с бившия си приятел и колко й е зле. И когато стигнахме до фонтаните, обкръжени от туристи, тя каза класическото:
– Защо не мога просто да намеря нормално хубаво момче…
И аз се вторачих в нея. А тя погледна към тълпата около нас. Със замечтан израз на лицето. Един вид: „Къде ли е това момче…“
На прощаване получих целувка по бузата.
Мина време. Понякога си пишехме във фейсбук. В един момент тя пак ми позвъни и с тежко дишане ме покани да се поразходим.
Отново минахме по същия маршрут. И докато стигнем до фонтаните, ми разказа как е останала без работа и как има натрупани просрочия по кредита. И че ако не си погаси дълговете, ще загази. Ще я вкарат в затвора злите банки.
Единственият изход е да намери някого, който да вземе кредит, да погаси дълга й, а после тя да му го върне.
– Но къде да намеря такъв човек… – завърши тя.
И ме погледна с влажни очи. А аз погледнах към тълпата туристи. Със замечтан израз на лицето. Един вид: „Някъде там е този човек…“
На прощаване я целунах. По бузата.
