Трудно е да се повярва, но дълго време във футбола изобщо не е имало съдии. Например в средата на XIX век английските отбори преди началото на играта се договаряли съвместно за бройката играчи в съставите и продължителността на мача.
В това време във футбола се спазвал джентълменски дух. Спорните моменти се решавали съвместно, а всеки играч трябвало да научи правилата преди да излезе на терена.
Но веднъж студентските отбори на Итън и Уинчестър поели инициативата на мачовете да се допуснат така наречените „посредници“. По един посредник стоял край вратата на всеки отбор, броейки вкараните топки и броели резултата. Вярно, с едно изрично условие: ако ги попитат за това самите играчи.
Постепенно, освен посредници, на мачовете започнали да избират по един рефер, който се намирал извън пределите на полето и взимал решения в онези случаи, когато посредниците не искали да поемат отговорност. През 1881 година на реферите възложили отговорността самостоятелно да решат: вкарана ли е топката.
Но подобно нововъведение се сблъскало с трудности: много футболни клубове протестирали, като смятали, че съдията ще окаже твърде голямо влияние върху резултата от срещата. При това, арбитърът, както преди, отсъждал без да влиза в полето, той трябвало да стои зад страничната линия.
А на полето съдиите се появили едва през 1891 година, между другото, тогава в тях се появила и свирката, с помощта на която ръководели играта. Но ако решението да зачете или не гола съдията взимал лично, то да накаже играч за някое нарушение той можел да вземе само в случай, че към него се обърнат футболистите. Пълномощията на главния арбитър се разширили едва през 1896 година.
А посредниците станали странични съдии, но единственото, което се изисквало от тях по това време било да определят излезнала ли е топката от пределите на полето.
С развитието на професионалния футбол на реферите дори започнали да се изплащат малки хонорари. Вярно, с едно условия: ако мачът се е играел на повече от 30 мили от дома, в който живее съдията.
Между другото, появата на свирка сред атрибутите на футболния рефер е свързана с интересна история. До тогава арбитрите подавали команди с гласа си или използвали звънец.
Но на един от мачовете рефер бил полицай. Когато на терена настанало сбиване, той без да мисли дълго използвал свирката. Шокираните футболисти веднага спрели мелето.
Тогава футболните чиновници решили, че със свирка съдията ще може по-лесно да управлява играта. И въпреки че това било през XIX век, до днес нищо друго не успяло да замени свирката.
