Въпреки че в древността не са имали технологични оръжия като днешните, то по фантазия тогавашните хора не са ни отстъпвали и затова постоянно да търсели нови начини за взаимно унищожение. Като оръжия за масово унищожение започнали да се използват и животните.
Едни от най-известните подобни животни били бойните слонове – огромни, неудържими, нападащи в ярост, те стъпквали в земята и пробивали с бивни дори най-силните воини.
Летописите твърдят, че в средиземноморските армии бойните слонове започнали да се използват след като Александър Македонски видял тези животни в сражения с индийската армия в град Пор. След смъртта на Македонски неговите диадохи (владетелите, поделили си империята му) започнали масово да използват слонове в редиците на своите армии.
Но всяко действие винаги намира противодействие. За да спрат слоновете хората използвали различни начини, в това число и други животни, като най-добри сред тях се оказали… прасетата. Особено, ако ги намажат с горещи вещества и ги запалят.
Бягащите и квичащи прасета предизвиквали такава паника сред слоновете , че те безразборно започвали да газят всичко подред, в това число и своята войска.
Античните историци твърдят, че горящите прасета се използвали от римляните по време на сраженията срещу епирския цар Пир. Именно след тази битка се появило понятието „пирова победа“.
Слоновете изисквали големи средства, затова такива имали само богатите държави, ето защо малките армии на античните градове практически нямали шанс да се противопоставят на съкрушителната мощ на огромните животни.
Но с използването на свинете дори сред най-слабите армии се появил шанс. За това свидетелства един случай от 266 година пр. н. е. при обсадата на гръцкия град Мегара от македонската армия.
Огромната и силна македонска армия начело с цар Антигон II настъпила към добре укрепения град Мегара. Ако Антигон II бил наредил на армията да щурмува града „челно“, то македонците щели да изгубят огромно количество войници.
За да облекчи обсадата, царят наредил пред градските стени да се доведат огромни бойни слонове, които постепенно щели да разрушат укрепленията на града.
Гръцкият писател и историк Полиен пише, че жителите на Мегара бързо прозрели замисъла на противника и изловили всички прасета в града, намазали ги с горящи смеси, запалили ги и ги пуснали през градските порти.
Прасетата се разбягали директно към слоновете, които обезумели и се понесли обратно към готвещите се за атака македонски войници, прегазвайки мнозина от тях. Обсадителите били принудени да отстъпят, а след този инцидент Антигон II наредил на дресьорите да обучат слоновете към вида и виковете на свинете.
След този случай горящите прасета се използвали неведнъж срещу слонове, нанасяйки на античните армии множество неприятности.
