Здравей, мой скъпа тъща! Дъщеря ти Верка и аз летяли добре. В моята страна Берия-Берия горещо много. Най-накрая аз се стоплил след 4 години в България. Вера постоянно залива кожата си с вода, тя толкова солена и кльощава.
Мое племе останало недоволно. По-рано изяждали всички мои пълнички жени, кога аз се развеждал с тях. В България Вера много смела била, а тук плаче. Аз храня нея най-добре от всички: най-тлъст червей за Вера, най-мазна змия за мое Верче.
На нейна шия вече окачил всички мъниста от моя майка и моя баба. Много, колкото са всички пръсти на ръцете и краката й, а тя не е доволна. Аз мъниста повече няма, но ще убия всички мои сестри и техни мъниста ще дам на Вера.
Мой баща крал, затова най-голямата плетена рогозка е моя. И макар там да лягат други мои 4 жени, но за Верчето винаги ще има място. Аз я мажа със смес да не я ухапе скорпион. А Вера плаче.
Скъпа тъща, напиши на Вера да не си мокри очите, защото върху мокри очи у нас всяка муха лети и там снася яйца.
Аз обичам своя Вера и не давам да работи. Тя само седи и дере кожата на всеки звяр и прави дрехи от кожата, а вътрешностите ги вари и ядем. Сега зверове много малко хващаме – последна седмица само един жираф убили, един хипопотам и едно слон. Друга работа тя няма.
Аз нея храня с най-голямо парче, а тя цял ден в тоалетна седи, храна не й понася. Не остана ни едно чисто място под дърво. Мой баща-крал иска цялата страна да пресели на по-чисто място, че тук мухи много.
Верчето не яде редовно – всичките си рокли скъса, кога до джунгла ходи за дърва, много дупки в роклята прави. Донесох й ей такава голяма кожа от чакал за рокля, съвсем свежа, а тя плаче и своя надупчена рокля облича.
Мой баща я уважава много, а и седем негови жени също обичат Верчето. Говори, че негови жени нощем не може да намери, а Вера е бяла, в тъмно може да я намери веднага. И я намира винаги. Мой баща крал, а тя плаче.
Аз винаги съветва Вера кого убива, къде на война ходи, кого яде, кого не трябва да яде. Аз лекува Верче, кога неин крак боли, на него най-голяма мравка слага – мравка всичко нейно хапе, от киселина крак не боли. А Верка плаче. Когато в университет заедно бяхме нейни очи сухи били, муха не кацала.
Аз нея пита какво тук не й стига, а тя ми говори, че носни кърпички свършили и плаче. Скъпа тъща, прати на Вера носни кърпи много-много.
Аз тебе целува, ела при мен за празници. Рогозка голяма, има място и за тебе. Мой баща също те иска на негова рогозка.
Твой зет Намонго Панга Сангаракумба, инженер-електричар, принц.
