Мъжките чорапи не са просто две черни парчета, притулени зад дивана или стоящи като две дъсчици в ъгъла…
О, не! Има подозрение, че в тях живее душата на мъжа. Спомнете си колко трогателно и дори стеснително изглежда мъж, който носи само чорапи. И как да не! В крайна сметка такава е душата – неприкрита и беззащитна!
А колко тревожен и обезпокоен става мъж, който не може да намери своите чорапи? Буквално като ранен звяр се върти из апартамента (считай – из своята бърлога), нервно осъзнавайки липсата им. И нещо забележително – не се успокоява, докато не ги намери.
А колко мъка има изписана върху лицето на мъжа, когато коварната пералня погълне част от неговата душа, връщайки след пране нечетно количество чорапи?
Ужас и трепет преминават през цялото същество на объркания в този момент мъж. „Бяха 16, сега са 13… Какво ще правим?“ А ехото обикновено отговаря: „Как ще живеем отсега нататък?“
И само си спомнете как сияе лицето на мъжа, когато си сложи цели два (например заради зимния студ) чифта чорапи! Няма по-щастливо и самоуверено същество на Земята от мъж в четири чорапа! Заплаха за каменната джунгла! Самец! Гепарда на пешеходните пътеки! Какво да говорим!
Спомнете си, мили дами, всичко това, когато под фотьойла се натъкнете на сиротен безформен черен парцал и от устните ви е готова да се отрони репликата: „Пак си си разхвърлял чорапите!“
Замълчете… И просто отидете, цункайте по бузата своя мъж, своя гепард, своя любим… Защото вие и чорапите сте, по същество, единственото, което има в този живот…
