Навън валеше като из ведро. Затворих си мокрия чадър, качих се в полупразния автобус и седнах на най-близкото място.
Когато наближих моята спирка, застанах до вратата и написах „Честита Баба Марта“ на изпотеното стъкло, с надеждата това да накара някого да се усмихне.
Едно момиче, с измокрена от дъжда коса, също слизаше на същата спирка, но вместо да застане на по-близката до нея врата, тя застана до мен, усмихна ми се и изписа на стъклото “ И на теб 
:)“ .
Благодарих й, автобусът спря и двете слязохме, пожелахме си лека вечер и всяка продължи по пътя си.
Нека все повече хора се стараят да бъдат причина за чуждите усмивки, да разпространяват добротата и щастието с малки, но значителни жестове точно като това напълно непознато момиче!
Източник: Aya Hab, Фейсбук
