Винаги ми е било интересно, ако не пия изобщо, ще се промени ли нещо от това. Не казвам, че преди това съм се наливал, но винаги ми се е искало да проверя „А какво ще стане, ако…?“
И така, на 20 август 2013 година реших да не пия. От този ден минаха 405 дни и мисля, че мога да говоря за резултатите.
И така, какво се случи.
Както знаете, ако вечер пиеш, примерно литър бира, то на сутринта ти е някакво мугливо и не ти ссе става от леглото. Искаш още да поспиш, да се повъртиш под топлото одеяло и т.н. Не знам как е при вас, но при мен обикновено беше така.
Ако вечер исках да се напия някъде на бар, то на следващия ден (а понякога и на по-следващия) работата хич не върви. Главата може и да мисли, но не съобразява. Или съобразява неясно и с мъка.
Не помня къде, но съм слушал за това как работи алкохолът и по какъв начин действа на мозъка. Ще разкажа накратко.
В началото той разрушава функциите на висшата нервна дейност на човека, т.е. онези области, които отговарят за постигане на целите, стремежа, честта, достойнството, смелостта и т.н.
След това, при системна употреба, той слиза по-ниско и въздейства на вътрешните органи и на по-малко висшите мозъчни функции, като например това да си държиш на думата, да си изпълняваш обещанията, да изпитваш чувство на срам и т.н.
По-натам остават само инстинктите. Да се наядеш, да се напиеш, да замезиш, да се размножиш… Да не те убият.
Ярък пример за пациенти с инстинкти може да наблюдавате всяка сутрин в магазините за алкохол. Отличават се от обикновените хора с мекия си синьо-червен оттенък на кожата и богат речников запас, а също с изисканост, чисти дрехи и особено тънко чувство за стил.
С това краткото отклонение приключи.
След като реших да не употребявам алкохол, първоначално не се случи нищо. По-точно, изобщо нищо. Мина месец – нищо. И започнаха да възникват мисли, че всичко гореописано е глупост.
Ама не. Примерно в края на втория месец започнах да забелязвам, че главата ми започна да работи някак „по-чисто“. Не неясно, а някак си мислите й станаха по-избистрени.
После, след около 3 месеца, се хванах, че сутрин се събуждам, пия кафе и след 30 минути мозъкът ми работи на 120%, въпреки че по-рано се разсънвах след 2-3 часа след същата доза, същото кафе, при същата продължителност на съня и натовареност.
Странно, помислих си. Трябва да продължа.
Тогава дойдоха най-различни празници. Отначало беше странно да не пия, когато всички наоколо се наливат. После си беше напълно нормално.
В началото околните те гледат като идиот. И постоянно ти предлагат да глътнеш нещо. Ето, ето ти, искаш ли глътка… После свикват и за тях това, че не пиете става напълно нормално. Веднъж даже се пошегувах „Дай ми глътка хлебна бира“, на което последва отговор: „Я се разкарай, ти не пиеш!“
Такива са обществените стереотипи. Менят се достатъчно бързо.
Понякога в първите 2-3 месеца ми се искаше да пийна нещо. Например на улицата е жега, влизаш в магазина, а там в хладилника стои любимата ти студена бира. Имаше изкушение, но заради чистотата на експеримента не му се поддадох.
А някъде на 7-ия месец разбираш, че пиенето изобщо не те привлича. Помиришеш бира – не те влече. Помиришеш уиски – не те влече. А водката пък съвсем.
И в главата ти се появява мисъл – а трябва ли въобще да пия? Какво ще стане от това? Ще залиташ, ще паднеш, може би ще направиш нещо, което в трезво състояние не би направил. След това на сутринта главата ще те цепи, работоспособността ти ще бъде нула и… и това е всичко.
А ако не пиеш, то на сутринта ще се събудиш с бистра глава и ще постигнеш далеч повече поставени цели. Никакви главоболие, мързел и неработоспособност.
И тази мисъл се появява приблизително на 8 месец.
С този пост не искам да карам никого нищо – пийте на воля. Като ви харесва – пийте. Не ви харесва – нне пийте. Все ми е тая.
Ако човек е готин, то за мен няма значение дали пуши, или не, пие ли всеки ден, или не пие от 8 години.
Просто мнозина правят от това някакъв глупав култ, тип ако не пиеш, то ти си някакъв странен. И обикновено се общува с тези, които пият. Това е пълна глупост.
Като цяло, бих ви препоръчал да пробвате моя експеримент. Дори да не е за толкова дълго. Може да ви хареса като на мен.
А експериментът, междувременно, продължава. Ако има някакви интересни промени, ще пиша.
