Често хората не отдават особено значение на разни случайности, наричайки ги просто съвпадения. Но понякога в живота произтичат такива невероятни стечения на обстоятелствата, че ако те не променят възприятията ни за света, то най-малко оставят куп въпроси след себе си. Решихме да потърсим отговора на въпроса защо толкова често се сблъскваме със странни съвпадения.
В живота ни има аспекти, които се намират извън контрола на съзнателното, например нашите несъзнателни мисли, които имат способността да се материализират без нашия контрол. Често във вид н необичайни житейски съвпадения.
Тези съвпадения за пръв път били обозначени от Карл Густав Юнг. Той бил убеден, че тези най-забележителни случайности в живота ни са свързани с вътрешно психични преживявани, мисли и дори сънища.
Ситуации от подобен род показват, че психиката ни може с лекота да взаимодейства с онова, което представлява светът на материята. По-лесно казано, мисълта е материална, дори неосъзнатата.
Тогава може да попитате: „Не съм ли измислил сам всичко лошо, което се е случило в живота ми?“ Да. Но невинаги. Важно е да се знае, че съществуват обстоятелства извън предела на нашия контрол.
Но е факт, че по-голямата част от това, което се случва в живота ни произхожда в отговор на нашите мислени вибрации.
В главата ни с определена честота възникват мисли, образи, изразяващи нашите мечти, страхове и подобни. Вселената реагира на честотата на тези мисли и сякаш регулира свързаните с тях събития.
Така че каквото и невероятно съвпадение внезапно да избухне в покоя на вашето битие, запитайте се, а наистина ли е чак толкова странно, че сте привлекли тези събития или човек във вашата реалност?
Но би било погрешно да се каже, че буквално всяко нещо, човек или събитие, което се случва в живота ни, е изключителен резултат от неудържимата ни психична енергия.
Има още един НЕМАЛОВАЖЕН фактор, който трябва да се има предвид: във времето, в което ние създаваме нашата реалност, други създават своята. Това е колективна работа.
Ако се сблъскате чело в чело с някой непознат на пътя, това не значи, че той се е материализирал от вашите мисли. Възможно е вие да сте в неговите мисли. Или пък двамата да сте в мислите на трети човек, група и т.н.
Най-лесният начин да си представим горепосоченото е със следния пример: представете си, че под краката ви винаги има огледало. И всичко, за което често си мислите, се отразява в това огледало и се въплъщава в реалността.
Получава се така, че в реалността се отразява всичко, за което мислите, „отвъд огледалото“ и случайните съвпадения могат да се нарекат знаци – знаците на вашите реални мисли.
Един от малкото, които решили да изследват природата на подобни съвпадения от научна гледна точка, е професорът по психиатрия във Вирджинския университет доктор Бернард Бейтман. Един вид бащата на науката за съвпаденията отбелязва, че приписва подобни съвпадения на случайността.
„Трябва да се признае, че съвпадението първоначално няма значение или голяма важност. Без съответните доказателства подобни изявления едва ли могат да се смятат за научни. Случайността не е обяснение, а просто конастатация на случилото се“.
Така че понякога обръщайте внимание на тези знаци, но не прекалявайте с разшифорването им…
