– Веднъж – разказал Чарли Чаплин – пътувах в Ню-йоркското метро. Прибирайки се вкъщи, намерих в джоба си златен часовник. Нямах идея как е попаднал в мен. Реших да го занеса в полицията.
На следващия ден получих писмо: „Скъпи мистър Чаплин! Пише Ви професионален джебчия. Вчера в метрото откраднах златния часовник от един господин, но, виждайки Ви, реших да направя подарък и го пуснах във Вашия джоб“.
Мина година. Полицията не намери крадеца, не намери и собственика на часовника и затова ми го върна обратно на мен. Вестниците писаха за това и след известно време получих второ писмо:
„Скъпи мистър Чаплин! Преди година пътувах в метрото и ми откраднаха часовника. Прочетох във вестника, че някой джебчия Ви го е подарил. Нека моят часовник остане у вас, мистър Чаплин. А тъй като аз не съм по-малък почитател на Вашия необикновен талант, отколкото джебчията-крадец, то изпращам към часовника и златна верижка“.
