– Здравейте в ефира на ток шоу „Без комплекси“. Днес на гости ни е една проста женица, в чийто дом е настанала истинска беда. Скъпа Мария Антонова, разкажете, моля, за своята мъка на телевизионните зрители.
– Разбирате ли… мъжът ми… мъжът ми… извинете, не мога…
– Успокойте се, Мария – ето, пийнете вода. Споделете с нас своето нещастие.
– Благодаря… Дори не знам как да го кажа…. Като цяло…. мъжът ми не ме бие.
(сред аудиторията настъпва мъртвешка тишина)
– Бихте ли пояснили какво имате предвид под думите „не ме бие“.
– Това, което се разбира. Не ме бие и това е.
(из залата се разнася вълна от възмущение)
– Мария, по време на ефира ние умишлено ще скрием лицето Ви и ще променим гласа Ви, затова не се страхувайте да говорите истината.
(сипва в чашата малко валериан, подава я на нещастницата).
– Благодаря…
– Значи искате да кажете, че той и днес не Ви е…
– Не ме е.
– И вчера?
– Не ме е.
– И преди месец?
– Не ме е бил.
– Чудовище! Разкажете колко дълго продължава тази трагедия.
– Вече са десет години. По-рано, в младостта, всеки ден ме биеше… понякога и по два-три пъти на ден. После все по-рядко и по-рядко. А сега въобще не ме бие. Казва, че на работа много се е уморил…. Аз пък си мисля, че може би има някоя друга, която бие?
– Ама че гад…. Ако не ви затруднява, покажете на нашите зрители, къде по-конкретно не Ви бие?
– Да, разбира се. Виждате ли тези синини върху шията? Не ги ли виждате? Защото няма синини! А отокъде по бузата? Няма оток! Не се отвръщайте – гледайте, гледайте! Зъби виждате ли? Всички са си на мястото! Всички!!!
(някои зрители припадат)
– Ужас! Просто ужас! А помните ли как се случи всичко първия път?
– Разбира се, че помня – как да не помня. Прибрах се късно вкъщи… както си трябва – пияна на талпа… мириша на мъжки одеколон… в джоба ми мъжки боксерки… семейни…
– Значи обичайното.
– Ами да. А той ме посреща на вратата с точилка. Аз му казах: „Какво си ме зяпнал, бе?! Донеси ми да ям, животно!“ И той като размаха точилката… И тогава изведнъж размисли, обърна се и отиде да спи.
-Боже мой, боже мой…
Тогава цяла нощ плаках върху възглавницата… а на сутринта си събрах куфарите и реших да си ходя.
– А той?
– Той, естествено, взе да ме умолява да остана, да иска прошка. Закле се, че повече няма да се повтори. Сърцето ми не е от камък – бях глупава и простих… А на следващия ден всичко се повтори.
– Трябваше да се обадите в полицията!
– Ама и Вие.. трябва да разберете – той само с мен е такъв мирен… иначе си готин. Бие всички – майка си, баща си, баба си, дядо си. Всичките ми приятели преби… Дори хамстера ми преби…. А мен не бие! Не бие и това си . Но защо?! С какво съм го заслужила?!
(двете реват, прегръщат се. Аудиторията реве)
– Скъпа Мария, защо не сте си тръгнали досега от него??
– Мъчно ми е за детето. А и го обичам…
– Благодаря Ви, че споделихте с нас своето нещастие. Да, драги зрители, оказва се, че някои жени са готови и на това, за да запазят семейството си. А нашата следваща гостенка е поредната жертва на издевателство на собствения си мъж. Веднъж, връщайки се от работа по-рано от обичайното, тя заварила мъжа си да… пере! Останете с нас.
