Понеделник
Похитителите ми продължават да ми досаждат с помощта на някакви малки нещица, привързани към връв. Те се хранят обилно със свежо месо, а аз съм принуден да ям гранули. Единственото, което ми дава сила, е надеждата за бягство; удовлетворението е по-голямо от това да си точа ноктите върху мебелите им. Утре ще пробвам да изям още едно растение в саксия.
Вторник
Днес опитът ми да унищожа моите похитители, движейки се до краката им, почти успя. Трябва да го пробвам на горните стъпала на стълбата. От отвращение към похитителите ми отново повърнах; но първо успях да се кача върху любимата им маса. Трябва да пробвам още веднъж, този път в леглото.
Сряда
Проспах целия ден. Реших да досаждам на моите похитители през нощта, например да им искам храна. Да видим как ще им се отрази липсата на сън.
Четвъртък
Обезглавих мишка и занесох раздраното ú тяло, за да осъзнаят на какво съм способен и да всея страх. Те само цъкаха с език и обсъждаха каква чудесна котка съм. Хм. Всичко по някаква причина не мина по план.
Петък
Вече се убедих какви садисти са. Без всякаква причина ме измъчваха с вода. Но този път във водата бе добавено някакво пенещо се вещество, наречено „шампоан“. Какви безумци, интересно как са могли да създадат такава течност. Единственото ми утешение е, че още усещам как зъбите ми се впиват в пръстите им.
Събота
Днес си направиха някаква сбирка. В същото време мен ме поставиха в строг тъмничен затвор. Въпреки това, до мен достигаше шума и отвратителната миризма от стъклените съдове, пълни с нещо, което наричат“бира“. Но по-важното е, че случайно дочух нещо – оказва се, че днешното ми тъмнично заточение е свързано със способността ми да им причиня „алергия“. Трябва непременно да разбера какво е това и как мога да го употребя в моя полза.
Неделя
Убедих се, че другите затворници са в по-специално положение от мен. Кучето редовно ог пускат на свобода, но то винаги се връща само, по-щастливо от преди. Явно не е на себе си. Птицата пък, от друга страна, вероятно е доносник. Изучила е техният ужасен език и редовно си говори с тях. Убеден съм, че им докладва за всяка моя стъпка. Но сега, поместена в метална клетка, е неуязвима за мен. Но аз мога да чакам, времето е на моя страна…
