Имам един добър приятел, която наскоро ми изповяда една вълшебна история за своя работодател:
Преди половин година приятелят ми работел в малка фирма като системен администратор. Покрай своята основна работа (сървъри, база данни, мрежи и т.н.) изпълнявал още много други неща, които не се отнасяли до професионалните му задължения: пълнене на касети, ремонт на техниката и тем подобни.
Впрочем, работната му заплата била малко по-висока от средната за града, но работата била наистина много. Три години не получил увеличение (премии, по принцип, имало само за Нова година), а отговорностите нараствали (щатът се увеличил).
Отишъл да говори с директора.
– Господин Иванов (името на директора е сменено), смятате ли да вдигнете заплатите? Вече три години няма увеличение
– Теб не те устройва ли?
– Във фирмата всичко е наред, поръчките са повече, щатът и печалбите се увеличават (той имал пълен достъп до счетоводните данни, затова знаел всичко), а работата, която изпълнявам е все повече и повече.
– Да, но ти получаваш пари за това! Понякога помагаш на другите и вършиш други неща, но все пак защото си на работа.
– Тоест няма да има увеличаване на заплатата?
– Ами какво не е наред? Като не те устройва, може да се уволниш, има хиляди желаещи за мястото ти.
И моят приятел, след като се посъветвал с жена си, написал молба за уволнение на втория ден, понеже взели окончателно решение да се преместят в друг град. В продължение на две седмици ръководителите на отделите го увещавали да остане.
В последните дни самият шеф предложил увеличение на основната заплата с 10 %. Но приятелят ми вече взел решение.
И сега, говорейки девойките от счетоводството, разбрал, че във фирмата се опитали да вземат двама души, но те били уволнени за по-малко от месец, а разходите по обслужването се увеличили три пъти, тъй като трябва да се наемат хора, които вършат само по едно нещо.
Мисля си: не мога да кажа, че директорът е идиот, тъй като глупав човек едва ли може да развива компания. Но българският манталитет при някои шефове е очевиден.
